В България няма много графични романи. Това важи и за комиксите, разбира се, но при графичните романи положението е по-зле. Вярно, че в последно време се появиха няколко интересни проекта като първи и втори том на френската тетралогия „Конкистадор“ (Дюфо и Ксавие) и „Земя на синовете“ от италианеца Джипи, който на косъм да дойде и на Литературатурния фестивал през 2016-а. Но не за тях иде реч тук, а за нещо съвсем друго.
Нарича се „Затопек“.
Ако името не ви говори нищо – или не знаете от първа ръка що е то комунизъм, или сте върл враг на спорта. Защото Емил Затопек е чехословашки бегач на дълги разстояния, който по време на кариерата си бележи редица успехи. А именно: става четирикратен олимпийски шампион (1948 г. – 10000 м; 1952 г. – 5000 м, 10000 м и маратон), трикратен шампион на Европа (1950 г. – 5000 м и 10000 м; 1954 г. – 10000 м), 18 пъти световен рекордьор на дистанции от 5000 до 30000 м. Между 1948 до 1954 г. не губи нито един старт на 10000 м, като като печели 38 състезания. Всичко това му носи прякора Човешкия локомотив!
На него през 2016 г. чешкият писател и преводач Ян Новак посвещава дебютния си едноименен комикс. След като написва текста, Новак се нуждае от добър художник, който да му вдъхне живот в цветове и форми. Препоръчват му Яромир 99 като най-умелия рисувач в жанра и колаборацията между двамата е на крачка от успех. В оригинал дебелият том „Затопек“ се появява с твърди корици, а на български е с меки, но подгънати в елегантни маншети. Между страниците се крие история, изобразена само с 4 цвята (+ 1). Тя проследява житейския път на Затопек от рождената му 1922 г., през първите му успехи на бегач, до Олимпийските игри в Хелзинки през 1952-ра. Междувременно авторският колектив ни запознава и с голямата му любов Дана – също спортистка с награди, и с готовността на Затопек да се откаже от успеха в името на едно приятелство. Последното, разбира се, не се случва, защото всеки пък, когато Емил не може повече, той просто ускорява темпото!
Какво ми хареса?
Кажи-речи всичко, включае текста, рисунките, визуалната адаптация и превода. Галените обръщения между Емил и Дана ни бяха странни, но до последната страница вече ми харесваха. Още веднъж палци горе, „Жанет 45“, за маншетите и за това, че комиксът не се разлепи дори след второто четене.
Какво не ми хареса?
Не ми хареса, че в издателското каре пише „Българска“, а не „Преводна“ или „Чешка“, а също знакът за копирайт пред имената на редактора и арт адаптатора. Озадачиха ме и други неща: липсата на пагинация и непреведените реплики от английски език. Последните две обаче вероятно се дължат на оригинала.
Нарича се „Затопек“.
Ако името не ви говори нищо – или не знаете от първа ръка що е то комунизъм, или сте върл враг на спорта. Защото Емил Затопек е чехословашки бегач на дълги разстояния, който по време на кариерата си бележи редица успехи. А именно: става четирикратен олимпийски шампион (1948 г. – 10000 м; 1952 г. – 5000 м, 10000 м и маратон), трикратен шампион на Европа (1950 г. – 5000 м и 10000 м; 1954 г. – 10000 м), 18 пъти световен рекордьор на дистанции от 5000 до 30000 м. Между 1948 до 1954 г. не губи нито един старт на 10000 м, като като печели 38 състезания. Всичко това му носи прякора Човешкия локомотив!
На него през 2016 г. чешкият писател и преводач Ян Новак посвещава дебютния си едноименен комикс. След като написва текста, Новак се нуждае от добър художник, който да му вдъхне живот в цветове и форми. Препоръчват му Яромир 99 като най-умелия рисувач в жанра и колаборацията между двамата е на крачка от успех. В оригинал дебелият том „Затопек“ се появява с твърди корици, а на български е с меки, но подгънати в елегантни маншети. Между страниците се крие история, изобразена само с 4 цвята (+ 1). Тя проследява житейския път на Затопек от рождената му 1922 г., през първите му успехи на бегач, до Олимпийските игри в Хелзинки през 1952-ра. Междувременно авторският колектив ни запознава и с голямата му любов Дана – също спортистка с награди, и с готовността на Затопек да се откаже от успеха в името на едно приятелство. Последното, разбира се, не се случва, защото всеки пък, когато Емил не може повече, той просто ускорява темпото!
Какво ми хареса?
Кажи-речи всичко, включае текста, рисунките, визуалната адаптация и превода. Галените обръщения между Емил и Дана ни бяха странни, но до последната страница вече ми харесваха. Още веднъж палци горе, „Жанет 45“, за маншетите и за това, че комиксът не се разлепи дори след второто четене.
Какво не ми хареса?
Не ми хареса, че в издателското каре пише „Българска“, а не „Преводна“ или „Чешка“, а също знакът за копирайт пред имената на редактора и арт адаптатора. Озадачиха ме и други неща: липсата на пагинация и непреведените реплики от английски език. Последните две обаче вероятно се дължат на оригинала.
Нещо подобно:
