За драскането в книгите и други неща

Мисля си напоследък за подчертаването в книгите. Нали се сещаш, за онези дълги криволичещи линии, които сякаш подред изяждат буквите от любимите ти изречения. Пускаш ги хоризонатлно или пък вертикално и си доволен, вече си оставил своя прочит върху книгата.

Та, размишлявайки върху темата, стигнах до извода, че отбелязването всъщност е отражение на различните нива, които книгата заема в „културната верига”, а от там и в живота на хората. Ако се загледаме, например, в днескашните антикварни книги, ще видим, че много от тях са прилежно подписани на авантитула или титула, или на някоя произволна страница. Дядо ми пък до една определена възраст е слагал печат с фамилията си точно на първа и на тридесет и първа страница. В подобни действия аз разчитам не само „поклона” пред великата книга, която трябва да се пази и почита, но също известна доза собственическо чувство към нея. Подписът е вид маркиране, нещо като „сложих името си върху теб и ти вече си моя, вече те притежавам”.

Усещанията за материалност на модерния читател обаче, са доста по-различни. Книгите изобилстват и отдавна не са същата авторитетна медия като в миналото. Не знам дали няма да бъде пресилено, ако кажа, че новото поколение читатели дори бягаме от книгите. Точно защото са навсякъде, ние все по-млади започваме да ги усещаме като физическо бреме. А един нов читател не търпи ограничения и натиск, били те и от любими книги. Нашите разглезеност и нахалност, вътрешното ни желание всичко да става тук и сега, ни карат да гледаме на книгите като на нещо преходно. За разлика от предишните поколения, ние не искаме да ги претежаваме, а единствено да ги ползваме. Не желаем (и по-важното – нямаме нужда) да завлядяваме книгата като вещ, а като съдържание. Затова не слагаме името си върху нея, подобно на стотиците подписани антикварни книги, а оставяме следи от прочита си между страниците й. Иначе казано – подчертаваме. Книгата вече е съучастник, а не непременно водач. Оттам идва и успехът на електронната книга, понеже тя е идеалният "роб", брат на подвластните и бързи телевизия и интернет.

В заключение, си мисля, че промененият читател подчертава текста в Гутенберговата книга, а не се подисва върху нея, за да може да оправдае компромиса, който е направил с личното си време, като търси информация – вместо в гугъл – в книгите. Затова невъзмутимо отбелязвам изречения и пасажи, защото книгата трябва да улеснява хората и да им служи, а не обратното.