1

Библиотека между листата в парка

Олющена библиотека става притегателен център за книжни люде от всички точки на града. През двайсет и първи век - истина ли е това? И още как!


Бялата полица някога е имала собственик, вероятно възрастни баба и дядо, които са редили на нея своите книги, вероятно в хола си или в трапезарията. Днес обаче рафтовете на реставрирания шкаф са пълни с т.нар. свободни книги. Можем да ги вземем ти или аз, или някой друг, с уговорката обаче, че оставим друга книга от сърце. 

Затова ако имаш път към прекрасния квартал "Оборище", задължително се отбий при Библиотеката между листата. Ще останеш приятно изненадан, освен от самата инициатива, и от сякаш скрития парк на Военната академия. И стискай палци пилотният проект да е успешен, за да се радваме на подобни инсталации и на други места.

снимки: © Oh, Books!
Read more
0

Mобилна книжарница по петите ти

Книгите избягаха от традиционните книжарници и потеглиха на дълъг път. Мобилната книжарница на "Нов човек" от край време обикаля страната в търсене на любознателни читатели и макар по-често да попада на любопитни, както сами споделят от издателството, мисията да достигне до места със слабо развито книгоразпространение си остава. 

Преди около месец литературният бус можеше да бъде забелязан в близост до Морската градина в Бургас. Там посрещаше всеки с широко отворени врати по време на годишната Алея на книгата. Подвижната книжарница привличаше вниманието и приятно разнообразяваше пейзажа от почти безразборно намятаните шатри с книги.  

снимки: © Oh, Books!
Read more
0

Фани и Васко от Cheti.Me: Хората ни мотивираха, накараха ни да не се отказваме и да действаме

Не знам за теб, но аз си умрях от кеф, когато за първи път попаднах на сайта Cheti.Me. Без да знам кой стои зад него, името му толкова много ме впечатли, че започнах често-често да го посещавам, макар по това време още да не бе активиран. 

Някъде около година по-късно проектът за размяна на книги стартира с пълна сила и аз взех, че се запознах с Фани и Васко, които са "виновниците" за това. Разбрахме се да им задам няколко въпроса около работата по сайта, а крайният резултат бе по-скоро разговор, отколкото интервю. И така, не чак толкова отдавна се видяхме в кафе-книжарницата на "Ориндж" – място с много книжна атмосфера, което те предложиха – поредният сигурен знак за мен, че двамата наистина обичат книгите. 

снимка: © Oh, Books!
Представете се накратко. 
Фани: Казвам се Фани и съм от Пловдив. Уча Компютърни системи и технологии в Техническия и съм четвърти курс. Скоро ставам инженер. 
Васко: Аз съм уебдизайнер. Учех в Техническия, но реших, че не ми е достатъчен и не си струва времето, което трябва да отделям. Сега мога много повече да се наслаждавам на програмирането и уеб дизайна в реална работна среда.

Как се появи идеята за Cheti.Me? 
Ф: Мисля, че първоначалната идея се появи, когато един ден си висях в общежитието и си гледах рафтчето с книгите. Беше толкова малко, че не можех да побера нищо на него, а точно тогава си купувах много книги. Зачудих се, щом за година съм събрала всички тези книги, колко ли ще бъдат след двайсет, когато вече имам собствен апартамент и библиотека… Така дойде идеята, но кога точно решихме да направим сайт… мъгла (смее се)
В: Събитията едно след друго доведоха до създаването на сайта. Имаше случаи, в които като канех гости у нас, те веднага се лепваха за библиотеката, започваха да прелистват и да ах-кат по някоя книга, която отдавна са търсели, да разпитват хубава ли е, могат ли да я вземат назаем… Тогава започнах да мисля какво ще бъде, ако всеки има достъп до книгите на своите приятели и може да разполага с тях по всяко време.

Колко време ви отне изграждането на сайта?
В: Около година, като работехме предимно вечер. Междувременно стартирахме страницата си във фейсбук и Фани я поддържаше през цялото време. Хората там много ни мотивираха, понеже виждахме, че наистина имат нужда от нещо позитивно и различно.
Ф: Те ни караха да не се отказваме и да действаме.

Обяснете стъпка по стъпка как точно се разменят книги.
В: Първо се регистрираш, после трябва да регистрираш и книгите, които си готов да споделиш. Попълваш основни данни за всяка от тях, качваш им по една корица и вече са видими за всички. От там нататък, за да поиска някой твоя книга, трябва просто да натисне едно бутонче, като смятаме занапред да опростим процедурата още повече. 
Ф: От известно време могат да се разменят и електронни книги, които обаче не се качват като файлове на сайта, а просто се описват и чак като някой ги поиска, се препращат. И между другото към тях май има по-голям интерес. Добавила съм няколко книги в електронен формат и веднага ми ги поискаха. 
В: Когато първоначално обмисляхме идеята, се чудехме как можем да предотвратим евентуални злоупотреби. Хрумнаха ни различни неща, като да сложим точкова система, която да ограничава взимането на твърде много книги, а да насърчава даването. Или ако някой е член от съвсем скоро, да не може да взима прекалено много книги... В крайна сметка решихме да не усложняваме нещата, ако някой е решил да измами, ние няма как да го спрем. Пък и го има емоционалният момент, когато някой ти поиска книга, сам да решиш дали я заслужава и дали да му се довериш. Всичко е толкова субективно, че избрахме най-лесният, най-хуманният начин – потребителите да се разбират по между си.

А идеята е, след като поискаш книга, да я взимаш назаем или да я получаваш безвъзвратно? 
Ф: В началото мислехме, когато една книга се даде на някой човек, той да продължи да я обменя с други, но се оказа, че много хора не искат да подаряват книгите си, а просто да ги заемат. Затвърди се мнението ни, че няма как да контролираме процеса, а можем да сме просто посредник между читателите; платформата, която ги обединява. 
В: Да, и това оставихме на усмотрението на потребителите. Сами да решават дали да заменят или да подаряват, да правят нещата, както им е по-удобно. Всеки има собствено отношение към книгите си, което не може да се контролира.

Кой измисли името Cheti.Me, защото определено се е получило много добре? 
В: Правихме brainstorming, но резултатите никога не ни задоволяваха напълно. В предложенията ни все нещо липсваше. Мисля, че вече се бяхме спрели на друго име, което не бе така добро, когато Cheti.Me просто изникна. 
Ф: Аз помня, че разглеждахме как завършват домейните и когато видях това .me, ми хрумна, че можем да го използваме по някакакъв начин. 

Какви промени предстоят по сайта? 
В: Идеята ни е да работим към опростяване. Имам усещането, че сме направили платформата на книгите по-сложна, отколкото трябва. Учим се, имаме идеи, ще видим как ще ги осъществим. Мислим също да съберем обратна връзка от най-активните потребители и да научим кое им харесва, кое не, как те биха искали да работят със сайта… 
Ф: Много искаме да правим инициативи, които да насърчават четенето, да стигнем отвъд обмена на книги. В началото на годината стартирахме „Пожелай ми книга”, при която читателите дават кратко описание на тяхно любимо заглавие и изброяват пет причини, заради които си струва то да бъде прочетено. 

Ами тогава, пожелайте по една книга и вие! 
Ф: Най-емоционалното нещо, което четох наскоро, беше „Нощ в Лисабон” на Ерих Мария Ремарк и въпреки че книгата е тежка, се чете много бързо, просто няма как буквално да не се потопиш в нея. 
В: Аз скоро четох една от книгите на Сет Годин, в оригинал се казва Linchpin, но на български за съжаление не е превеждана. Препоръчвам я, защото вдъхновява да бъдеш незаменим, да искаш нещо повече от себе си, да бъдеш артист, да се раздаваш… Последните години Сет Годин постоянно обяснява, че след като икономиката и бизнесът се променят, ние също трябва да се променим с тях. Трябва да станем по-креативни и да се раздаваме, да се справяме с неща, които не са задължително в job description-a ни, да можем да решаваме проблеми и да реагираме на място. Само така ще станем незаменими, важни и ценни. С две думи: трябва да работим с мерак. Може би точно това би бил най-добрият превод на български – „Мераклия”.

Няколко думи за финал?
Ф: Cheti.Me е първият проект, който правим заедно. Искаме да видим накъде ще тръгне, но имаме и други идеи, така че очаквайте още от нас!
Read more
0

Хубаво е да получаваш подаръци

Много се зарадвах, когато преди време от сайта BookSwap ми писаха, че печеля книга. След толкова раздадени и подарени книги, веднъж и аз щях да получа една на аванта. Затова пък каква! 

Дебелото томче, което ме чакаше в пощата доста време (shame on me!), събира в страниците си три фантастични истории: "451 градуса по Фаренхайт", "Смъртта е занимание самотно" и "Гробище за лунатици". Добър повод най-после да прочета нещо от Бредбъри, нали? 

Да получаваш такива подаръци се оказа много хубаво. Толкова, че се почувствах точно като едно време, когато книгите не бяха навсякъде около ми и докопването до някоя ценна предизвикваше истинска тръпка!

Мерси за подаръка и за тръпката :)

снимкa: © Oh, Books!
Read more
2

Да бъдем честни – с нас и с книгите

Смея да твърдя, че като читател изненадвам себе си рядко. Което ще рече, че щом вляза в книжарница, бързо се ориентирам към книгите, които не просто бих разгледала, но бих прочела. При все, от време на време в личната ми библиотека попадат заглавия, които дори след няколко живота не бих започнала. Какво правя тогава? Гледам да се освободя от тях, без значение загубите. Понякога ги подарявам, друг път ги продавам.

Ето, днес направих място на рафта си за още две книги, или за една по-дебела. На практика изданието, което продадох чрез сайта "Книжен пазар", бе чисто ново. В книжарниците струва шестнадесет лева, аз го дадох за десет. Чувствам ли се прецакана? Напротив - чувствам се с около четиристотин страници по-лека. Вредата вече беше нанесена, така че от един момент нататък от моята продажба можех единствено да спечеля.

Защото да бъдем честни, колкото и прецизно да избираме книгите, които купуваме, колкото и да се пазим от заглавия, които просто не са за нас, неизбежно е понякога да не допускаме грешка в избора си. Въпросът е какво ще направим с тези хартиени грешки? Ще ги пазим ли в библиотеката си, надявайки се, че някой ден, някъде, при някакви обстоятелства, ще ги прочетем? Или ще опитаме да ги дадем на някого, на когото ще са интересни?

Защото да бъдем честни, една добра бройка от книгите, които от месеци или години се каним да прочетем само защото сме купили, ще останат недокоснати. Да, точно така, включително онези две-три, за които упорито се самонавиваме да почнем, но все си казваме: "След тази и тази..."

Затова днес не загубих шест лева, а спечелих десет. Понеже, ако наистина трябва да бъдем честни, Умберто Еко в издание с такава хартия никога, ама никога нямаше да прочета...
Read more
0

Подвижна библиотека в парка

Проектът Street Books завърта колела (буквално и преносно) с началото на лятото и само за няколко месеца успява да придобие завидна популярност в Портланд, Орегон. Подвижната библиотека е предназначена предимно за хора, които живеят навън. Разбира се, последното не е условие, за да вземе някой книга от каталога й, нито за да поговори с библиотекарката Лаура Милтън. Всеки е свободен да го направи, а при повече ентусиазъм и да запечата участието си на снимка

Според създателката на уличния проект Лаура Street Books е мечта, гражданите на Портланд, без лични документи, пък виждат в инициативата възможност отново да заемат книги от библиотека. Зад всичко това всичко обаче се крие нещо далеч по-голямо, защото Street Books означава да вярваш в непознатите, да откриваш надежда дори в пожълтелите страници на една книга. Просто сигурност на гърба на един велосипед.

Read more
0

Разменям мое за твое: усмихнати, хубави, книжни

Леко позакъснях, но какво да се прави, съботните неволи ме завариха по пижама и се наложи да водя кучето на ветеринар. А както се оказа, да носиш на ръце двумесечен голдън ретривър хич не е лека задача. Осем килограма и отгоре колко ли книги правят?

В градинката пред Народния обаче беше супер. Доказателство как няколко кашона с вехти и прашлясали книги могат да съберат на едно място толкова много усмихнати и хубави хора. Хора, които обичат да четат, а също и да разменят.

Всъщност оказа се, че  "Разменям... Мое за твое..." е организирано от студенти от специалност Книгоиздаване към Софийския университет. Мисля си, че тъкмо това спомогна мероприятието да бъде така освободено и неангажиращо. Включили ли се бяха издателствата, задължителните очертани с тебешир територии щяша да са в къпра вързани - да не би нечия маса да е по-голяма от на друг.

Сега обаче усетихме изцяло читателския дух. Лалета и кулинарни списания за всички, детски кът с флумастери и пастели, книги навсякъде  дори извън официалните кашони, а също и една стара полица, която съдейки колко места смени, май живееше собствен живот. Всичко бе от читатели за читатели. А след края на уикенда  от читатели за Столична библиотека, понеже финалните бройки отиват тъкмо там.

Мисля, че подобна размяна на книги може да се прави веднъж годишно, без да се изтърка. Надявам се.

 
снимки: © Oh, Books!
Read more
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...