2

Втори рожден ден. Като след дъжд - качулка

Днес блогът празнува втори рожден ден. Ще ми се да напиша нещо, най-малкото защото пропуснах първия и всички тогава останахме без парче книжна торта. От друга страна, предвид че през юни публикациите намаляха драстично, за да оредреят до една месечно в периода юли-октомври и накрая да намерят своя край през ноември, онлайн празненството би било като след дъжд - качулка. :)

Да бъдем честни (и сериозни), през последните месеци над блога тегне една голяма зла въпросителна. Нещо като тази:
Картинка за по-лесна визуализация на голямата зла въпросителна

Ще ли просъществува или не? Това се крие зад големия ръбат знак*.

Ето истината: От известно време не ми се блогва. А понеже това място ми донесе само хубави неща, сърце не ми дава да го включа на изкуствено дишане и да го поддържам без задкулисни забавления и силни емоции. По-хуманно ми се вижда просто да го оставя, а ако някога желанието се върне - блогчо също ще е тук, нали си е мой. :)

Хубави неща - какви? Всякакви. Освен време, не се сещам за друго, от което да ме е лишил. Напротив, запозна ме с готини книжни люде, отговори на много мои въпроси относно интернет, задълбочи концептуалната ми мисъл (което не знам дали е добре всъщност) и най-вече - даде ми възможност да водя домашна медия по пантофи. Ах, колко весело само! 

Кое му е веселото? Ами представи си платформа, която ти дава свободата да редиш изречения както си поискаш; да избираш сам темите; да слагаш акцент, където пожелаеш; да добавяш видео, картинки и различни шрифтове... Но почакай, защо да си го представяш - направи си блог и бъди оригинален! Има само едно правило - че няма правила!

Наистина беше забавно и го правих както исках, но сега е ред за нещо друго. Или както каза Сет Годин при закриването на The Domino Project:
По повечето точки, които си поставих в началото на проекта, той се оказа успешен. Тогава защо спирам? Най-вече защото беше просто проект, а не доживотен ангажимент. Да започваш проекти е забавно, но част от уговорката е, че те не продължават вечно. Целта беше да изследвам какво може да се направи в една бързо изменяща се среда.
Но и това не е сигурно. Тъй че може би "До скоро"! :)

* Според изследване на руски учени ръбатостта на всеки препинателен знак е правопропорционална на неговата злост. Големината, от своя страна, се използва просто за предизвикване на първоначален уплах - бел. авт.  
Read more
2

Читателски награди "Книга за теб": Детската книга, зад която заставам

В края на миналата година реших, че през 2012-а ще наваксам с детските книги. И наистина, последните месеци през ръцете ми минаха няколко дузини заглавия, с повече или по-малко текст за сметка на картинките. Определено се настроих на тази вълна и просто си знаех, че трябва да участвам в избора на "Най-добра детска книга". С лекота предложих три заглавия в първоначалните номинации: "Изобретението на Хюго", "Фадълс" и "Щедрото дърво" са все книги, които ме грабнаха много и бих препоръчала всекиму. 

А сега виж шестте финалиста и къде се вписва моят избор сред тях:
·   "Ваканциите на малкия Никола"  Госини & Семпе, изд. "Колибри"
·  "Детективи с машина на времето: Клеопатра и свещената кобра"  Фабиан Ленк, изд.  "Фют"
·   "Изобретението на Хюго"  Брайън Селзник, изд. "Милениум"
·   "Пипи Дългото чорапче" (пълно издание)  Астрид Линдгрен, изд. "Пан"
·   "През девет локви в десета"  Виктор Самуилов, изд. "Жанет 45"
·   "Щедрото дърво"  Шел Силвърстийн, изд. "Точица"

Имах известни колебания за коя книга да гласувам. Но те бяха колебания по съвест, понеже не бях сигурна дали да е ОК да бъда пристрастна. После обаче си дадох сметка, че ако не си позволя пристрастие, ще излъжа. А какъв е смисълът тогава? 

Затова давам най-очаквания отговор и гласувам за романа в картини и думи на Брайън Селзник. Нямам друг избор, аз вече застанах зад тази детска книга, като преди няколко месеца я предложих за издаване на български. Не мога сега да се отрека, още повече, че тя наистина е изключително събитие в света на книгата. Просто да направиш мултимедиен проект, без да преминеш границите на традиционното книжно тяло, е нещо уникално. И повярвай ми, много приятно за очите, ума и въображението на читателя. "Изобретението на Хюго" е може би първата крачка към книгите, които ни очакват в бъдещето.

И с този текст ти честитя Деня на детето, въпреки че съвсем не е нужно да си дете, за да останеш пленен от книжното съкровище на Селзник. Просто го отвори и сам виж за какво говорят всички. Така винаги е било най-сигурно, нали? 


Конец.
Read more
5

Читателски награди "Книга за теб": Добрата корица е красива и продава

Толкова много исках да бъда част от журито в "Най-добра корица", че ако господата от "Книга за теб" ме бяха разпределили в друга категория, сигурно щях да откажа. Не защото имам нещо напротив тях, а понеже оформлението на книгите силно ме интересува и по някаква неведома причина дори си имам мнение кога е добро.

Обикновено гледам на всяка корица по две линии: дали има художествена стойност, доколкото аз мога да преценя, и дали, извинявам се за израза, но дали би продавала. :) С времето си наложих това разграничение, защото част от и без това малкото български корици, които са авторски и красиви, всъщност не биха привлекли вниманието на повечето читатели. А харесваме или не, книгата е комерсиален продукт и е добре опаковката й да подтиква към покупка. Добрата корица съчетава и двете – художествено издържана е и е с комерсиален привкус, та да се харчи. 


Следват шестте корици, събрали най-много гласове и продължили напред в номинациите:
·   "Асфодел" – Калоян Праматаров, изд. "СОНМ" (корица: Борис Праматаров)
·   "Картата на времето" – Феликс Палма, изд. "Изток-Запад" (корица: Николай Георгиев)
·  "Непорочните самоубийства" – Джефри Юдженидис, изд. "Жанет 45" (корица: Райчо Станев)
·   "Одисей" – Джеймс Джойс, изд. "Изток-Запад" (корица: Петър Станимиров)
·   "Телефонни обаждания"  – Роберто Боланьо, изд. "Жанет 45" (корица: Ина Бъчварова)
·   "Z-та световна война" – Макс Брукс, изд. "Изток-Запад" (корица: Петър Станимиров)

Дълго мислех за коя от тях да гласувам. Знаех едно – не ще подкрепя "Асфодел", а също и "Одисей". Не гласувах и за "Телефонни обаждания", понеже ми идва твърде плакатна и леко натрапчива, а "Z-та световна война" просто не ми е по вкуса, макар и двете несъмнено да продават. Никола Георгиев пък е натъкмил "Картата на времето" в хубава дрешка, само че корицата на Райчо Станев е тази, която ме грабна повече. Заради цветовете, които я карат да свети; заради илюстрацията, която ме плаши и същевременно привлича. Толкова е магнетична, че ще ми я подарят за Деня на детето.


Предлагам ти да прочетеш резенцията за "Непорочните самоубийства" в "Аз чета" и ако ти хареса, да дадеш своя глас за нея – в категории "Най-добра корица" и "Най-добро книжно ревю". А ето и едно интересно видео с въпросния художник Райчо Станев.



Следва продължение... 
Read more
0

Читателски награди "Книга за теб": Това е само началото

Преди няколко месеца от Христо и Алекс научих, че са се заели с амбициозната и нелека задача да раздават награди от името на читателите. Попитаха ме дали искам да участвам в първите по рода си читателски награди "Книга за теб" и да бъда част от блогърското жури.

Съгласих се, разбира се, най-малкото от любопитство, а и защото бях сигурна, че ще е адски забавно. Е, оказа се, че забавно не е, но пък е доста чудновато откъм резултати. Едно интересно маркетингово проучване в реално време, от което човек би могъл да си направи някои изводи и умозаключения за все по-утеснялата ни книжна арена! :-) Например прелюбопитно е колко точно компютъра има в офисите на някои издателства, та гласовете за тях за една нощ стават двойни? Или пък как е възможно толкова много читатели, да кажем на по-крехка възраст, дори да не са чували за "Жанет 45"? Ей такива неща, все странни и все на нас...

Но да си дойдем на книгата! Ох, думата... Моята скромна особа бе разпределена да журира в категориите "Най-добра корица" и "Най-добра детска книга", за което съм благодарна, понеже общо взето и аз така исках. По регламент трябваше да предложа три корици и три детски книги, от последните дванайсет месеца, и те да влязат в първоначалния списък с номинации. Изборът ми се спря съответно на тези корици: 


И на следните детски книги: 


Ясно ми беше, че не всички от тях ще се харесат на масовия читател и дори знаех кои точно ще продължат напред в състезанието. Само че бях честна и подадох напред три корици, които се харесват на мен, макар и твърде различни, и три детски книги  съвременни, актуални и интелигентни, чиято поява на български е меко казано смела постъпка. 

Който и от горните да бе преминал първия кръг от номинациите, аз щях да се радвам. Когато обаче видях, че в топ шест за всяка категория са останали корицата на "Картата на времето" и книгите "Щедрото дърво" и "Изобретението на Хюго", всъщност се почувствах затруднена. И честно, не знаех какво да сторя със скъпоценния си глас на блогър!

Следва продължение... 
Read more
0

За кого са книгите всъщност?

снимка: © Oh, Books!
Попитаха ме "За кого са книгите" и сега по блогърски етикет аз трябва да отговоря.

Работата е там, че не знам какво. Твърде идеалистично би било да кажа, че книгите са за всички, понеже са на всички, или че са само за мечтателите, за умните и любознателните, но не и за глупавите и бързащите. Това просто не е истина. Най-малкото далеч не всички книги са "умни", а наскоро някой изтърси, че човек чете това, което чете, защото е такъв, какъвто е. Да не говорим, че всички хора имат мечти, не само читателите; всички хора се стремят към нещичко, не само читателите; и прочее.

Тогава за кого са книгите наистина? Сериозно се замислих над този въпрос. Какво е онова, което кара едни хора да ги четат, а други не? 

Нямам отговор, поне в момента. Ти знаеш ли?


Предавам щафетата и чакам отговор на въпроса "За кого са книгите" от Жоро и Девора (Библиотеката) и от Фани и Васко (Cheti.Me).
Read more
0

Фани и Васко от Cheti.Me: Хората ни мотивираха, накараха ни да не се отказваме и да действаме

Не знам за теб, но аз си умрях от кеф, когато за първи път попаднах на сайта Cheti.Me. Без да знам кой стои зад него, името му толкова много ме впечатли, че започнах често-често да го посещавам, макар по това време още да не бе активиран. 

Някъде около година по-късно проектът за размяна на книги стартира с пълна сила и аз взех, че се запознах с Фани и Васко, които са "виновниците" за това. Разбрахме се да им задам няколко въпроса около работата по сайта, а крайният резултат бе по-скоро разговор, отколкото интервю. И така, не чак толкова отдавна се видяхме в кафе-книжарницата на "Ориндж" – място с много книжна атмосфера, което те предложиха – поредният сигурен знак за мен, че двамата наистина обичат книгите. 

снимка: © Oh, Books!
Представете се накратко. 
Фани: Казвам се Фани и съм от Пловдив. Уча Компютърни системи и технологии в Техническия и съм четвърти курс. Скоро ставам инженер. 
Васко: Аз съм уебдизайнер. Учех в Техническия, но реших, че не ми е достатъчен и не си струва времето, което трябва да отделям. Сега мога много повече да се наслаждавам на програмирането и уеб дизайна в реална работна среда.

Как се появи идеята за Cheti.Me? 
Ф: Мисля, че първоначалната идея се появи, когато един ден си висях в общежитието и си гледах рафтчето с книгите. Беше толкова малко, че не можех да побера нищо на него, а точно тогава си купувах много книги. Зачудих се, щом за година съм събрала всички тези книги, колко ли ще бъдат след двайсет, когато вече имам собствен апартамент и библиотека… Така дойде идеята, но кога точно решихме да направим сайт… мъгла (смее се)
В: Събитията едно след друго доведоха до създаването на сайта. Имаше случаи, в които като канех гости у нас, те веднага се лепваха за библиотеката, започваха да прелистват и да ах-кат по някоя книга, която отдавна са търсели, да разпитват хубава ли е, могат ли да я вземат назаем… Тогава започнах да мисля какво ще бъде, ако всеки има достъп до книгите на своите приятели и може да разполага с тях по всяко време.

Колко време ви отне изграждането на сайта?
В: Около година, като работехме предимно вечер. Междувременно стартирахме страницата си във фейсбук и Фани я поддържаше през цялото време. Хората там много ни мотивираха, понеже виждахме, че наистина имат нужда от нещо позитивно и различно.
Ф: Те ни караха да не се отказваме и да действаме.

Обяснете стъпка по стъпка как точно се разменят книги.
В: Първо се регистрираш, после трябва да регистрираш и книгите, които си готов да споделиш. Попълваш основни данни за всяка от тях, качваш им по една корица и вече са видими за всички. От там нататък, за да поиска някой твоя книга, трябва просто да натисне едно бутонче, като смятаме занапред да опростим процедурата още повече. 
Ф: От известно време могат да се разменят и електронни книги, които обаче не се качват като файлове на сайта, а просто се описват и чак като някой ги поиска, се препращат. И между другото към тях май има по-голям интерес. Добавила съм няколко книги в електронен формат и веднага ми ги поискаха. 
В: Когато първоначално обмисляхме идеята, се чудехме как можем да предотвратим евентуални злоупотреби. Хрумнаха ни различни неща, като да сложим точкова система, която да ограничава взимането на твърде много книги, а да насърчава даването. Или ако някой е член от съвсем скоро, да не може да взима прекалено много книги... В крайна сметка решихме да не усложняваме нещата, ако някой е решил да измами, ние няма как да го спрем. Пък и го има емоционалният момент, когато някой ти поиска книга, сам да решиш дали я заслужава и дали да му се довериш. Всичко е толкова субективно, че избрахме най-лесният, най-хуманният начин – потребителите да се разбират по между си.

А идеята е, след като поискаш книга, да я взимаш назаем или да я получаваш безвъзвратно? 
Ф: В началото мислехме, когато една книга се даде на някой човек, той да продължи да я обменя с други, но се оказа, че много хора не искат да подаряват книгите си, а просто да ги заемат. Затвърди се мнението ни, че няма как да контролираме процеса, а можем да сме просто посредник между читателите; платформата, която ги обединява. 
В: Да, и това оставихме на усмотрението на потребителите. Сами да решават дали да заменят или да подаряват, да правят нещата, както им е по-удобно. Всеки има собствено отношение към книгите си, което не може да се контролира.

Кой измисли името Cheti.Me, защото определено се е получило много добре? 
В: Правихме brainstorming, но резултатите никога не ни задоволяваха напълно. В предложенията ни все нещо липсваше. Мисля, че вече се бяхме спрели на друго име, което не бе така добро, когато Cheti.Me просто изникна. 
Ф: Аз помня, че разглеждахме как завършват домейните и когато видях това .me, ми хрумна, че можем да го използваме по някакакъв начин. 

Какви промени предстоят по сайта? 
В: Идеята ни е да работим към опростяване. Имам усещането, че сме направили платформата на книгите по-сложна, отколкото трябва. Учим се, имаме идеи, ще видим как ще ги осъществим. Мислим също да съберем обратна връзка от най-активните потребители и да научим кое им харесва, кое не, как те биха искали да работят със сайта… 
Ф: Много искаме да правим инициативи, които да насърчават четенето, да стигнем отвъд обмена на книги. В началото на годината стартирахме „Пожелай ми книга”, при която читателите дават кратко описание на тяхно любимо заглавие и изброяват пет причини, заради които си струва то да бъде прочетено. 

Ами тогава, пожелайте по една книга и вие! 
Ф: Най-емоционалното нещо, което четох наскоро, беше „Нощ в Лисабон” на Ерих Мария Ремарк и въпреки че книгата е тежка, се чете много бързо, просто няма как буквално да не се потопиш в нея. 
В: Аз скоро четох една от книгите на Сет Годин, в оригинал се казва Linchpin, но на български за съжаление не е превеждана. Препоръчвам я, защото вдъхновява да бъдеш незаменим, да искаш нещо повече от себе си, да бъдеш артист, да се раздаваш… Последните години Сет Годин постоянно обяснява, че след като икономиката и бизнесът се променят, ние също трябва да се променим с тях. Трябва да станем по-креативни и да се раздаваме, да се справяме с неща, които не са задължително в job description-a ни, да можем да решаваме проблеми и да реагираме на място. Само така ще станем незаменими, важни и ценни. С две думи: трябва да работим с мерак. Може би точно това би бил най-добрият превод на български – „Мераклия”.

Няколко думи за финал?
Ф: Cheti.Me е първият проект, който правим заедно. Искаме да видим накъде ще тръгне, но имаме и други идеи, така че очаквайте още от нас!
Read more
0

Ах, този Чарлс!

Днес Google отбелязва 200-годишнината на Чарлс Дикенс, като с логото на началната си страница илюстрира творчеството на английския писател. Дикенс безспорно е най-известен с "Приключенията на Оливър Туист" – роман, който аз от край време искам да прочета, ама нещо все не ми се получва. Сиракът Оливър освен това е и първото дете, главен герой в английската литература. 

Когато всичко навън е побеляло от сняг и е трудно да видим отвъд преспата насреща ни, какво по-добро от това да забием нос в хубава книга. И защо да не е именно на Дикенс? Поне за един ден, пък докъдето стигнем. :)

Read more
0

Спасяването на една библиотека

Излиза, че библиотеките не са на изчезване само у нас, но и в далеч по-развитите държави. Ето например, тази в американското градче Трой има сериозни финансови затруднения и е била на път да хлопне врати. Спасява я ентусиазмът на група добри хора и по-конкретно – масовата им кампания Book Burning Party, с която сравняват закриването на библиотеката с изгаряне на книги.

Read more
0

Хубаво е да получаваш подаръци

Много се зарадвах, когато преди време от сайта BookSwap ми писаха, че печеля книга. След толкова раздадени и подарени книги, веднъж и аз щях да получа една на аванта. Затова пък каква! 

Дебелото томче, което ме чакаше в пощата доста време (shame on me!), събира в страниците си три фантастични истории: "451 градуса по Фаренхайт", "Смъртта е занимание самотно" и "Гробище за лунатици". Добър повод най-после да прочета нещо от Бредбъри, нали? 

Да получаваш такива подаръци се оказа много хубаво. Толкова, че се почувствах точно като едно време, когато книгите не бяха навсякъде около ми и докопването до някоя ценна предизвикваше истинска тръпка!

Мерси за подаръка и за тръпката :)

снимкa: © Oh, Books!
Read more
0

Колко книги носиш в главата си?

Казват, че разстоянието между четящите и нечетящите хора е около една седемнайста от милиметъра  колкото е дебелината на напечатан лист хартия. Казват също, че тя е напълно достатъчна, за да раздели и отдалечи първите от вторите. 

Какво обаче стои между обикновените читатели и тези, които са интересни?

Според основателите на интернет книжарницата Pulp Books това са стойностните книги, които работят за теб и твоето развитие и заслужават да ги "носиш на раменете си". И за да са убедени, че излъгани няма, от електронния магазин предлагат в каталога си единствено заглавия, които са проверени и одобрени от екипа, с обещанието, че никой няма да остане разочарован от избора си. 

Ако пък клиентът не открие търсенaта от него книга измежду предложените, от Pulp Books с радост все пак ще му я намерят и доставят. Страхотните книжари от Южна Африка признават, че нямат нищо против да правят това с еднодневни бестселъри, но допълват, че истинската им страст е в издирването на отдавна изчерпани и трудно откриваеми издания. 

Важно е хората не просто да са от правилната страна на едната седемнайста от милиметъра, но и да бъдат изключителни в избора си. И се оказва, че за това, освен хубави книги, трябват също и забележителни книжари. Такива, които да кажат: Read yourself interesting. Let us recommend something. 

Advertising Agency: Lowe Bull, Johannesburg, South Africa
Creative Director: Rui Alves
Art Director: Juliet Honey
Copywriter: Lee Naidoo
Photographer: Clive Stewart
Stylist: Mia Widlake
Retoucher: Rob Frew
Published: October 2010
Read more
5

Kindle - когато всички теб чакат

Електронният магазин Amazon представя страхотна реклама на Kindle. Пренаселеният постер е пуснат през май 2011 година в Австралия и е придружен от мотото: Over 640,000 of the world's greatest books at your fingertips. Inspiration awaits. 

Advertising Agency: George Patterson Y&R Sydney, Australia
Executive Creative Director: Julian Watt
Art Director: Dean Mortensen
Copywriter: Tim Arrowsmith
Illustrator: Dean Mortensen
Account Managers: Ryan Richards, Emma Boyle

И така, някой ползва ли Kindle или друг електронен четец, който да препоръча на нас, които все още нямаме 640 000 книги на един клик разстояние?
Read more
5

Книги за мен

Имам един малък грях. В един от последните си постове, изброявайки различните книжарници, през които преминах, за да стигна до Amazon, незнайно как пропуснах едно онлайн местенце, чрез което в последно време се снабдявам с книги. 

Сега не мога да си спомня, защо докато писах коментара си за електронните книжарници, не се сетих за "Книга за теб". Когато обаче, засякох Алекс и Христо на Пролетния базар на книгата, пропускът веднага изплува в съзнанието ми и ми се прииска да поправя грешката си. 

Истината е, че макар "Книга за теб" да не предлага толкова заглавия, колкото останалите книжарници, за мен тя има своите предимства: първо, на някои автори на ревюта се доверявам напълно и второ, книгите от там наистина ми излизат по-евтини. 

Тъй като с Алекс и Христо кръстосваме улиците на един град, пък и на един район, се разбрахме да не използваме куриер за доставката, а да получавам поръчките си на ръка. Така отстъпката от коричната цена не отива при посредник, както при останалите онлайн магазини, и на мен ми е удобно, а също и на тях, мисля. На това май му се казва маркетинг от уста на уста, също като заглавието на първата книга, която поръчах от тях :) 

снимка: © Oh, Books!
Read more
0

Как купувам (или пък не) книги от Amazon?

Години наред бях скептично настроена към пазаруването онлайн. А когато ставаше дума и за книги, никой не можеше да ме удеби, че да придобиеш новото си заглавие с един клик има каквото и да е предимство пред това да го изровиш измежду рафтовете на любимата книжарница. С топла напитка в ръка и може би с възможност за висене там с часове... Времето спира, нали?

Tова бе до деня, в който безгрижните ми студентски дни приключиха и започнах работа. Свободното време драстично намаля и изведнъж се оказа, че дългото и продължително търсене на книга вече не е вариант. Наложи се да превърна внимателния избор на четиво в обикновено пазаруване. Изпробвах няколко електронни книжарници и в крайна сметка се спрях на book.store.bg, които предлагат богат избор и подробна информация за заглавията, доставят на време и на ниски цени.

Бързо преоткрих предимствата на онлайн пазаруването, което толкова упорито отричах преди. Оказа се, че в него няма нищо пошло или пък трудно, особено ако знаеш какво точно търсиш. А аз обикновено знам.

След като веднъж бях прекрачила границата и бях приела пазаруването по интернет, въпрос на време бе да направя следващата крачка, като поръчам книга от чуждестранна книжарница. Само че като всеки профан, не се сетих за нищо друго освен за Amazon и следователно поръчах от английския Amazon. Изборът ми се състоеше от няколко заглавия, с които желая да се сдобия от край време: The Rose That Grew From a Concrete, The Bro Code и Into The Wild.

снимка: © Oh, Books!
Няколко предимства:
·   Каталогът е богат, ама наистина! Информацията за книгите  които са нови или на старо  се състои от текста на корицата, коментари на медии, отзиви от потребители. Има също рейтинг система, която за мен по принцип е много важна.
·   За разлика от американския Amazon, английският предлага доставка до България за почти всички свои продукти.
·   Самата поръчка става съвсем лесно. Нужно е просто да се направи регистрация, след която буквално с няколко клика заявката може да бъде направена, изпратена и надяваме се  обработена. В случай, че продуктът не е достъпен за България, едно любезно меню оведомява за това.
·    Доставката се извършва сравнително бързо, за около десет дни. Имайки предвид, че книгите идват чак от Англия и вероятно са дълго бленувани, компромисът не е тежък.

Няколко недостатъка:
·    Както споменах, не всички продукти могат да бъдат доставени до България. Въпреки че при книгите едва ли би имало ограничения.
·   Заплащането може да стане единствено с кредитна карта или дебитна карта Visa Electron, което означава, че кешът не важи.
·     Ако избраните заглавия са от различни търговци, всеки от тях ще си начисли отделни такси за поръчките.
·    Таксата за доставка не включва ДДС, тъй като то зависи от това за къде е поръчката. Това в повечето случай е доста подвеждащо, поне за новобранци като мен :)

Едва ли скоро ще поръчвам книги от чуждестранен сайт, със сигурност поне не в близките месеци. Едно обаче съм решила, следващия път да изпробвам bookdepository.co.uk, където доставката до цял свят е безплатна. Пък да видим дали и там има някаква уловка!
Read more
0

Влез в бърлогата на откачения младеж


Има ли проблем в това да си прекалено любопитен? Със сигурност не, или поне според Тод Селби, който вероятно е сред хората, навестили най-много известни личности. В домовете им го отвежда личния му сайт The Selby, където всеки може да разгледа снимки на техните бърлоги из целия свят.

Първоначалната идея на проекта е била Селби да покаже домовете на някои свои приятели. Когато обаче през 2008 година го прави, изведнъж се оказва затрупан с мейли от посетители на сайта, които искат техните домове също да бъдат представени. И така Тод започва да посещава, заснема и публикува снимки от апартаментите на различни личности, една от които е  Фредерик Бегбеде.

Интересно е да се види каква точно е бърлогата на тъй обичания и мразения френски писател, защото, макар книгите му да са цинични, в тях се прокрадва идеята за удоволствието от домашния уют. В "Мемоари на откачения младеж" Бегбеде цитира Паскал: "Всички нещастия на човек се дължат на това, че той не може да стои спокойно в една стая", което ме кара да се запитам как ли изглежда "стаята", в която Бегбеде се чувства спокоен?

Read more
0

I pledge to read the printed word

Преди повече от година East Side Bride постави начало на онлайн кампания, насърчаваща четенето на печатни текстове. Вдъхновенa от Ad Free Blog, собственичката на блога решава, че в ерата на дигиталните медии е време за нови кауза и обет. Затова създава I Pledge to Read the Printed Word.

Разбира се, кампанията по никакъв начин на отрича, че електронните книги, интернет и въобще технологиите са супер. Просто напомня, че те по никакъв начин не могат да заменят удоволстивето от четенето на хартия. Затова всеки собственик на уебстраница е свободен тържествено да обещае, че ще продължи да чете печатни текстове във всичките им форми: вестници, списания, книги...

I pledge to read the printed word. А ти?




Read more
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...