Архитектът на знаците

"Простотата е винаги модерна. Това е тайната на знаците в тази книга. Но простотата не се постига лесно, тя е резултат на едно дълго търсене". Така пише Роланд Хенс в увода на "Анонимният известен" и продължава със: "За жалост, рафинираната архитектура и гениална композиция на неговите знаци не се разкрива спонтанно пред западното око. Причината е в кирилицата. Който не я познава, не може да разчете общия замисъл на произведението."

Разбира се, "неговите знаци" са знаците на именития график Стефан Кънчев. Издирвани, събрани и подредени от Магдалина Станчева (POSTSTUDIO) за книгата-албум, те ни срещат с една цяла епоха, която май не е съвсем приключила. Знаците на "Петрол", "Столичен куклен театър", БНТ, "Творчески фонд СБХ" са само част от тези, които продължават да се ползват и са ни добре познати. Изданието събира между странците си и един куп пощенските марки, дело на Кънчев, а също и малко опаковачна хартия и други неща... Няма две мнения обаче, че най-ценни са многобройните скици и разработки, които превеждат през различните идеи, споходили художника. На читателя бързо му става ясно, че тук решенията освен дълго търсени, са също избирани.

И с такова богато наследство всеки би помислил, че хич не е оставало време за развлечения. Само че, не – "Той живее като принц", така се казва за Стефан Кънчев в книгата.

Ето и едно видео за работата на POSTSTUDIO, които стоят и зад www.stefankanchev.eu. Направено е от Under the Line и обикаля интернет от вчера.

Read more

Смях през сълзи с Рей Клуун в София

Смях през сълзи, това предложи Рей Клуун на българската публика преди броени дни в София. Верен на стила си, холандският писател за пореден път успя да разсмее читателите, като този път невероятният му словесен спектакъл се състоя на живо. 

Всъщност Рей Клуун гостува у нас по покана на издателство "Жанет 45", под чието лого излизат книгите му на български език. Не стана ясно дали холандският гуру идва по повод издаването на "Бог е лудост" или точно обратното – "Бог е лудост" се издава по повод идването на холандския гуру. Последното, слава Богу, не е от особено значение, понеже на всички бе ясно, че причината да сме в залата, е никоя друга книга освен "Отива една жена при лекаря".

Рей Клуун отдавна е приключил с темата за дебютния си роман, но у нас той направи изключение и отговори на всички въпроси, свързани с него. "Гостувам в България за първи път, така че има смисъл да говоря отново за "Отива една жена при лекаря" пред новите читатели", споделя холандският писател. 

Въпреки невероятния интерес, които книгите му предизвикват, Рей Клуун никога не е мечтал да бъде писател. Сигурен е, че ако не е била загубата на съпругата му, днес все още я щял да работи във фирмата си за маркетинг. На дъщеря му пък нямаше да предстои да прочете романизираната история на семейството си. Макар и твърде различна от истинските събития, книгата запазва сърцевината на случилото се, което е най-важно за холандеца, посланието е предадено успешно. Carpe Diem.

Относно екранизацията на "Отива една жена при лекаря" Рей Клуун сподели, че не е взимал никакво участие в създаването й. Въпреки това смята, че лентата не би могла да се получи по-добре и дори съжалява, че сам не е написал допълнената към филма сцена в тунела.

Няма как да събера в думи всичко, което се случи и каза в малката зала в "Сфумато" преди часове. Не мога да опиша страхотното четене на издателя Манол Пейков, което в рамките на няколко минути мисля, че успя да предизвика полюсни чувства у всички. Не мога и да пресъздам спокойствието, което струеше от Рей Клуун – като на човек, потупан по рамото от смъртта, а после безгрижно подминат от нея и оставен сам да открие истините й.

Мога обаче да припомня как на едно място в "Отива една жена при лекаря" се казва, че след появата на рака "футболът отново е просто игра". Мисля си, че това е едно от най-умните и простички изречение, написани някога.

снимки: © Oh, Books!

Read more

Рей Клуун – разбивач на книжни класации и човешки сърца

снимка: Жанет 45

Безброй много хора го намериха прекалено дързък и циничен. Също банален, блудкав и бездарен. В собствената му родина определиха дебютната му книга като "лайняна", а тя е най-доброто, на което е способен.

Може би голяма част от читателите се ядосаха на Рей Клуун, че нахално се намърда в живота им; че успя да ги натовари със своите проблеми, без изобщо да изслуша техните. Може би писателите побесняха, задето близо милион читатели предпочетоха да се усамотят с неговата книга, а не с техните. Но човекът разбира от маркетинг, а явно и от човешки сърца, защото да напишеш книга за умиращата си съпруга си е направо вратичка в дни на криза – икономическа и духовна.

"Бъркаш любовта с щастието"

Факт е, че където и да издадат "Отива една жена при лекаря" тя нахално превзема пазара и спокойно се разполага с личното време на хората. Въпреки отрицателните критики, болшинството читатели поглъщат историята без предразсъдъци и с отворено съзнание. Светът сякаш се нуждае от историята на Стейн и Кармен. Дошло е времето, в което читателите започват да търсят одушник на напрежението в умната медия, наречена Книга. Имат нужда от нещо искрено и истинско, което да ги задъжи поне за ден далеч от телевизора и лаптопа, което да им припомни колко смешна и излишна е суетата на днешния живот. Да ги накара да се запитат защо правят това или онова, за какъв дявол се държат по такъв начин, при положение, че всеки от тях утре може да отиде при един лекар и да разбере, че ще умре.

„Отива една жена при лекаря” е книгата, която успява да прониже сърцата на хиляди хора по целия свят. При това го прави толкова успешно, че след няколко години да протегнат ръка към продължението й.

"Баща и дъщеря в пустинята"

"Без нея" се появява, за да припомни на скъпите читатели, че радостното облекчение след изпитания ужас не се случва толкова лесно, колкото на всички ни се иска. Често повествователното сгъстяване на разказа в книгите отвлича вниманието и погрешно кара да се забравя за продължителния стрес. Същото се случва и в конкретния случай.

След смъртта на Кармен, татко Стейн не слиза от влакчето на ужасите, а просто се прехвърля на друго, по-различно. Младият вдовец продължава да живее с болестта на покойната си съпруга, защото ракът засяга освен болния, и хората около него. Той завинаги остава да диша във вратовете им така, че да не го забравят никога.

Как се живее с такова бреме и как се намира спасение след подобна трагедия? Стейн изведнъж преоткрива отношенията с дъщеря си, а също и с целия свят. Оказва се, че ракът може и да е разрушил брака му, но именно ракът успява да го съхрани като човек.

"Изхвърлете книгата на боклука"

А как изобщо се стига до тук? Ами, всичко почва с един оглушителен вик: "Ще ставам баща!", и после шест дълги месеца с жената, която преди голямата розова черта бе така симпатична. Но "Помощ, забремених жена си" е друга история, не толкова интересна, която смятам да пропусна...

Read more