Oh, Books!

Тухла по тухла се става читател

Ще ми се да сложа за заглавие емблематичната Another Brick In The Wall на Pink Floyd, но знам, че текст на английски няма да ми донесе посещения и затова залагам на сигурно с горното.

А всъщност става дума точно за това - как книга след книга ставаме читатели, надграждаме се и се издигаме като здрав зид. И колкото са по-големи теглото и размера на книгата, толкова по-яки ставаме ние. Дори да не го вярваме, така е.

Ето и идеята на Light Reading: те с носталгия по дебелите кожени томове решават да преобразят де-що видят тухли в Мелбърн. Добре де, преувеличих, ама няма никакво значение. Австралийците вдъхват нов живот само на някои стари и олющени градски екземпляри, които са попили в себе си времето, също както класиките.

Лошата новина е, че томчетата могат да се поръчват единствено в страната на кенгурата, което не е учудващо, предвид теглото им и "тънките" самолетни такси.

Корици в интерес на книгата

В книгоиздаването има едно нещо, който аз наричам "работа в интерес на книгaтa". Става дума за моментите, в които издателят трябва да обърне гръб на своето его и да надскочи себе си, в интерес на крайния резултат.

Например, ако знае, че не би могъл да направи добър дизайн на някоя много специална книга, да не се опитва. Нека тогава просто купи авторските права на чуждата корица, защото тя в повечето случай ще е хубава. Вероятно ще му струва по-скъпо, но ще бъде в интерес на книгата. Решението му няма да е най-доброто възможно, нито най-креативното, нито най-печелившото, нито... То ще е най-доброто за книгата в конкретната ситуацията.

Затова хвала на издатели, които използват оригиналните корици, въпреки че могат да скалъпят някоя авторска, но не толкова ефектна. В крайна сметка книгите са за читателите, а те почват с тях на чисто – там, където издателят приключва. По-важно им е какво, а не как.

Архитектът на знаците

"Простотата е винаги модерна. Това е тайната на знаците в тази книга. Но простотата не се постига лесно, тя е резултат на едно дълго търсене". Така пише Роланд Хенс в увода на "Анонимният известен" и продължава със: "За жалост, рафинираната архитектура и гениална композиция на неговите знаци не се разкрива спонтанно пред западното око. Причината е в кирилицата. Който не я познава, не може да разчете общия замисъл на произведението."

Разбира се, "неговите знаци" са знаците на именития график Стефан Кънчев. Издирвани, събрани и подредени от Магдалина Станчева (POSTSTUDIO) за книгата-албум, те ни срещат с една цяла епоха, която май не е съвсем приключила. Знаците на "Петрол", "Столичен куклен театър", БНТ, "Творчески фонд СБХ" са само част от тези, които продължават да се ползват и са ни добре познати. Изданието събира между странците си и един куп пощенските марки, дело на Кънчев, а също и малко опаковачна хартия и други неща... Няма две мнения обаче, че най-ценни са многобройните скици и разработки, които превеждат през различните идеи, споходили художника. На читателя бързо му става ясно, че тук решенията освен дълго търсени, са също избирани.

И с такова богато наследство всеки би помислил, че хич не е оставало време за развлечения. Само че, не – "Той живее като принц", така се казва за Стефан Кънчев в книгата.

Ето и едно видео за работата на POSTSTUDIO, които стоят и зад www.stefankanchev.eu. Направено е от Under the Line и обикаля интернет от вчера.

Книжните дрехи на царя

Ако се чувстваш като поредния изневерил на книгите, който мъкне лаптопа си навсякъде и толкова се е запалил по него, че от грижи не му остава време за четене – проблемът си е твой.

Шегувам се. Време е да се отърсиш от тези си предразсъдъци, че книжката щяла да изяде мишката (или май беше обратното?) и че в живота ти няма място за хартия и технологии едновременно. Трябва да продължиш смело напред! И най-безболезнено ще е да го направиш с кожените калъфи за компютри на марката Twelvesouth, известна с аксесоарите си за Apple.

Красивите книжни одежди са създадени по образ и подобие на нейно величество Самата Книга. За да бъдеш уникален, също като макбука си, и между 79.99 и 99.99 долара по-лек.

Асен Петров: Шрифтовете са едно от най-висшите средства за визуална комуникация

"Простотата е учебен предмет за напреднали" е мисълта, която се върти из главата ми, докато разглеждам страхотния подарък, който получих от моите приятели от U-lica.com. Не помня кой я е казал, нито по какъв случай, само знам, че идеално описва новия проект на дизайнера Асен Петров.

Под съвсем обикновеното име "12" той кръщава авторския си годишен календар за 2012-а. Прави серията лимитирана – 120 бройки, и излага върху страниците им 12 класически шрифта – от онези, които сме свикнали да виждаме, но със сигурност не и представени така елегантно.

снимки: © Oh, Books!

Невероятно красиво и вдъхновяващо, нали? А сега метни едно око и на представянето на проекта онлайн и ако ти харесва, побързай да запазиш своя календар. Преди това, разбира се, прочети интервюто, което авторът даде за блога онлайн.

Кажи ми как се появи идеята за проекта – стои ли зад него нещо конкретно или просто реши да си направиш 120 календара, които да продаваш онлайн?

Идеята да реализирам подобен проект е много стара. Още преди няколко години исках да направя симпъл тайпфейс календар, който да е с подбрани шрифтове и без екзотични тайп орнаментики и заигравки. В началото не смятах да го продавам, по-скоро мислех да го създам единствено за себе си и за няколко добри приятели, на които да го подаря. Както често се случва, идеята беше на лице, но оставаше реализацията...

Тази година бе последният ми шанс да работя върху календара поради няколко причини. Първо, идва 2012-а, която съкратено се отбелязва само с 12, а годината има 12 месеца и всеки от тях ще е представен с персонален фонт така, че да покажа 12 класически шрифта. В последствие ми хрумна да направя лимитирана серия от 120 календара, всеки с уникален номер. И след финалната калкулация, цената приятно стигна до 12 EUR. На практика целият проект се въртеше около числото 12. Промото дори съвпадна с първия рожден ден на дъщеря ми, която е родена през декември (12-ия) месец.

Как се спря точно на тези 12 шрифта?

Фонтовете в календара не са избрани на случаен принцип. Ползвал съм начертания, които са се запазили с времето без да претърпят значителни промени, шрифтове, които са станали класика. Пренебрегнал съм скрипт фонтовете, наблегнал съм повече на санс, серифни и слабсерифни начертания – такива, които обичам да ползвам, когато работя. Повечто от тях са безплатни и ги има на всеки компютър.

Какво ти се иска да предадеш като идея чрез календарите?

За мен шрифтовете са едно от най-висшите средства за визуална комуникация. Чрез тях ние говорим и предаваме съобщенията, които желаем, те са нашият графичен език, посредством който можем да изразяваме чувства, мисли, емоции... Но в страна, в която, докато се разхождаш, няма как да не се сблъскаш с шрифтове като Дерби или Комик санс, е наложително нивото на естетическата и визуална култура да бъде завишено. Toва е отговорност, която всеки уважаващ себе си графичен дизайнер трябва да споделя, една постоянна борба с грозотата, която ни заобикаля. Именно такава е и целта на календара. И ако има поне един, който, след като го е видял, си е казал: "Този шрифт е изключителен, ще го ползвам в следващия си проект", означава, че сме на прав път.

А имаш ли представа къде отиват продадените бройки? Някакъв feedback от купувачите получаваш ли?

Календарите отидоха и на петте континента… А фийдбекът, който получвам за тях, е само положителен, което е най-зареждащото и вдъхновяващо нещо, което можеш да чуеш за работата си.

Прави впечатление, че 5 октомври е белязан с една малка отхапана ябълка. Имайки предвид и началната страница на сайта ти, Стив Джобс какво място заема в работата ти?

Видяли сте датата, с която правя трибют към Стив Джобс. Какво място заема в живота ми? Само ще споделя, че първият ми компютър въобще беше Apple. А това беше преди повече от двайсет години.

Да пропуснах нещо важно? Похвали се сам!

Мога да се похваля с работата на моя живот, малката ми дъщеря, която стана на годинка, и съпругата ми, които обожавам. :))

Облечи се с любимата си книга

Да се облечеш с любимата си книга е нещо, което американската марка за дрехи Out of Print от край време предлага на своите клиенти. За целта находчивите книголюбители използват различни корици на книги за щампа на своите продукти. Понякога това са кориците на отдавна изчерпани издания, а друг път са такива на добре познати. Без значение от избора обаче литературните творби винаги разказват някоя красива и вдъхновяваща история, която се е доказала във времето като вечна.

И преди някой да е решил, че тук става дума за пиратство и кражби, бързам да поясня, че всички права около изображенията са уредени я с художника, я с издателя. Да не говорим за страхотната кауза, която стои зад начинанието, а именно – за всяка продадена стока, Out of Print в партньорство с Books for Africa да дарява книга на държава, където четенето е възпрепятствано. Така с покупката си освен себе си, клиентът "облича" и друг с топлината и уюта на хубавата книга.

Читателят и граховото зърно

Простичката и на пръв поглед лесна за осъществяване поставка за списания може да се намери под знака на Nju Studio. Дизайнерската марка е на пазара от 2010 година, но очевидно екипът зад нея е пълен с идеи. Изчистени и много приветливи, според мен!

Кой чете: Дамата с хартиените столчета

Дамата от книжния кът на "София диша: Дизайн" май спираше да чете само за да отовори на въпроса: "Какво е това?" с "Хартиени столчета! Седнете!".

Неее, остави ме да почета още 5 минути

Да заспиш между страниците на една книга. От скоро това е възможно и в буквален смисъл.

Фотографът Yusuke Suzuki създава страхотно легло книга, което сутрин се затваря и прибира, а в края на деня се изважда и отново отваря странците си за уморените деца.

Всъщност на Изток подобни матраци, макар и не във формата на книга, се използват доста често вместо стандартни легла. За да не заемат излишно място, през деня стоят прибрани, а вечер се изваждат и подготвят за спане.

Представям си какво ли е да спиш в леглото книга? Дали сънуваш, че си герой от някоя любима история или пък довършваш тази, която си започнал през деня? Че това си е истинско четене насън!