Тухла по тухла се става читател


Ще ми се да сложа за заглавие емблематичната Another Brick In The Wall на Pink Floyd, но знам, че текст на английски няма да ми донесе посещения и затова залагам на сигурно с горното.

А всъщност става дума точно за това - как книга след книга ставаме читатели, надграждаме се и се издигаме като здрав зид. И колкото са по-големи теглото и размера на книгата, толкова по-яки ставаме ние. Дори да не го вярваме, така е. 

Ето и идеята на Light Reading: те с носталгия по дебелите кожени томове решават да преобразят де-що видят тухли в Мелбърн. Добре де, преувеличих, ама няма никакво значение. Австралийците вдъхват нов живот само на някои стари и олющени градски екземпляри, които са попили в себе си времето, също както класиките. 

Лошата новина е, че томчетата могат да се поръчват единствено в страната на кенгурата, което не е учудващо, предвид теглото им и "тънките" самолетни такси. 

3 коментара:

Христо Блажев каза...

Страховито яко!

Михаил Абаджиев каза...

Аз го тълкувам, че ако книгите не се четат и само стоят на рафтовете като елемент от интериора, то е все едно са тухли/трупчета за подпиране/друг тъп предмет. :)

Oh, Books! каза...

Има доста голяма логика, да ти кажа. Но и без друго този текст е от типа от-нищо-да-напишеш-нещо, основни са снимките. :)

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...