Ще ми се да сложа за заглавие емблематичната Another Brick In The Wall на Pink Floyd, но знам, че текст на английски няма да ми донесе посещения и затова залагам на сигурно с горното.
А всъщност става дума точно за това - как книга след книга ставаме читатели, надграждаме се и се издигаме като здрав зид. И колкото са по-големи теглото и размера на книгата, толкова по-яки ставаме ние. Дори да не го вярваме, така е.
Ето и идеята на Light Reading: те с носталгия по дебелите кожени томове решават да преобразят де-що видят тухли в Мелбърн. Добре де, преувеличих, ама няма никакво значение. Австралийците вдъхват нов живот само на някои стари и олющени градски екземпляри, които са попили в себе си времето, също както класиките.
Лошата новина е, че томчетата могат да се поръчват единствено в страната на кенгурата, което не е учудващо, предвид теглото им и "тънките" самолетни такси.
3 коментара:
Страховито яко!
Аз го тълкувам, че ако книгите не се четат и само стоят на рафтовете като елемент от интериора, то е все едно са тухли/трупчета за подпиране/друг тъп предмет. :)
Има доста голяма логика, да ти кажа. Но и без друго този текст е от типа от-нищо-да-напишеш-нещо, основни са снимките. :)
Публикуване на коментар