Четене на колела, или що е то читателски уют

Четенето в градския транспорт така хубаво ми се услажда сутрин: още сънена, всичко около ми се върти, става, сяда, шуми, свири в ушите ми, а тролеят спира по разни спирки и разни хора се качват и слизат. Струва ми се идеално за среща с интересна книга, защото цялото това движение изненадващо всъщност ме държи концентрирана. Като стигна до моята спирка, даже не ми се иска да ставам и си мисля дали някой почивен ден да не се усамотя с книга тук. 

Някои места са толкова тихи, че вече не стават за четене, а по-скоро за спане. И да, читателите се променят всеки ден, а с тях и усещанията им за комфортна среда. 

Read more

Маратон по нощно четене

Нощното четене е винаги на мода, припомня бразилската книжарница Corre Cutia. За целта на читателя му трябва интересна книга, в която да се потопи, а при повече късмет и време за отспиване на следващия ден. 

Познавам математик, изпуснал важен изпит, за да си дочете романа. Сещам се и за човек, който преко сили остави у дома "Хари Потър", за да отиде на голямо парти в навечерието на Нова година.

Случвало се е и на теб, разбира се, нощем е толкова тихо, че след първите няколко пъти се чудиш как изобщо някога си чел през деня. Ако пък още не ти се е, запомни тези красиви реклами и девиза им Catchy Stories, защото точно улавят настроението и тишината, присъщи на първата половина от денонощието.

Advertising Agency: Lápisraro Comunicação, Belo Horizonte, Brazil

Creative Directors: Carla Madeira, Cristina Cortez

Art Director: Francisco Valle

Copywriter: Gustavo Costa

Illustrator: Francisco Valle

Published: December 2011

Read more

Четене на колела, или правото да чета, където поискам

Никога не съм разбирала четенето на книги в градския транспорт. Колкото и далеч да пътува някой, слушането на музика винаги ми се е струвало по-удачен избор за бягство от скуката. Но ето че последните месеци и аз започнах да чета книги сутрин, на път за работа. 

Събират ми се около двадесет минути, а от спирката до офиса – още десет. Половин подарен час за четене на хартиена или аудио книга. 

Read more

За драскането в книгите и други неща

Мисля си напоследък за подчертаването в книгите. Нали се сещаш, за онези дълги криволичещи линии, които сякаш подред изяждат буквите от любимите ти изречения. Пускаш ги хоризонатлно или пък вертикално и си доволен, вече си оставил своя прочит върху книгата.

Та, размишлявайки върху темата, стигнах до извода, че отбелязването всъщност е отражение на различните нива, които книгата заема в „културната верига”, а от там и в живота на хората. Ако се загледаме, например, в днескашните антикварни книги, ще видим, че много от тях са прилежно подписани на авантитула или титула, или на някоя произволна страница. Дядо ми пък до една определена възраст е слагал печат с фамилията си точно на първа и на тридесет и първа страница. В подобни действия аз разчитам не само „поклона” пред великата книга, която трябва да се пази и почита, но също известна доза собственическо чувство към нея. Подписът е вид маркиране, нещо като „сложих името си върху теб и ти вече си моя, вече те притежавам”.

Усещанията за материалност на модерния читател обаче, са доста по-различни. Книгите изобилстват и отдавна не са същата авторитетна медия като в миналото. Не знам дали няма да бъде пресилено, ако кажа, че новото поколение читатели дори бягаме от книгите. Точно защото са навсякъде, ние все по-млади започваме да ги усещаме като физическо бреме. А един нов читател не търпи ограничения и натиск, били те и от любими книги. Нашите разглезеност и нахалност, вътрешното ни желание всичко да става тук и сега, ни карат да гледаме на книгите като на нещо преходно. За разлика от предишните поколения, ние не искаме да ги претежаваме, а единствено да ги ползваме. Не желаем (и по-важното – нямаме нужда) да завлядяваме книгата като вещ, а като съдържание. Затова не слагаме името си върху нея, подобно на стотиците подписани антикварни книги, а оставяме следи от прочита си между страниците й. Иначе казано – подчертаваме. Книгата вече е съучастник, а не непременно водач. Оттам идва и успехът на електронната книга, понеже тя е идеалният "роб", брат на подвластните и бързи телевизия и интернет.

В заключение, си мисля, че промененият читател подчертава текста в Гутенберговата книга, а не се подисва върху нея, за да може да оправдае компромиса, който е направил с личното си време, като търси информация – вместо в гугъл – в книгите. Затова невъзмутимо отбелязвам изречения и пасажи, защото книгата трябва да улеснява хората и да им служи, а не обратното.

Read more

Oh, Books! препоръчва: Като роман

автор: Даниел Пенак | изд. "Колибри" | превод: Лилия Минкова

снимка: © Oh, Books!

Да бъдем справедливи: и през ум не ни мина да му наложим веднага четенето като задължение. Отначало искахме само да му доставим удоволствие. Първите му годинки ни изпълниха с блаженство. Безкрайният възторг от този нов живот ни направи почти гениални. Заради него станахме разказвачи. Щом проговори, започнахме да му разказваме приказки. Не подозирахме, че имаме такъв талант. Радостта му ни вдъхновяваше. Щастието, което изпитваше, ни насърчаваше. Заради него измисляхме нови герои, нижехме нови епизоди, усъвършенствахме завръзките... Създадохме му цял един свят, както е направил за внуците си старият Толкиен. На границата между деня и нощта се превърнахме в негов автор на романи.

Когато не ни достигаше талант, разказвахме му измисленото от други и го правехме всъщност зле, търсехме думите, бъркахме имената, размествахме епизодите, събирахме началото на една приказка с края на друга, но имаше ли значение... Дори когато не разказвахме, а само му четяхме на глас, ние си оставахме неговият единствен разказвач, който му помагаше да облича всяка вечер пижамата на мечтите, преди да се пъхме под чаршафите на нощта. Нещо повече, за него ние бяхме Книгата.

Спомнете си тази несравнима близост.

Колко обичахме да го плашим само заради удоволствието да го успокояваме! А той – как настояваше да го плашим! Дори когато почти не вярваше, все още трепереше. Защото беше вече истински читател. Такава двойка представлявахме по онова време – той, дяволитият читател, и ние – Книгата, искренният му съучастник.

За българското издание

Тъничка, малка и червена книжка – ако я видиш, веднага я купи, защото не се знае дали следващия път ще е още на този рафт в книжарницата. И преди да си го сторил, не се оправдавай, че нямаш достатъчно пари – цената е скромните 3.50 лв.

А повярвай ми, този "като роман" е истинска находка! Ако има някакъв задължителен списък с литература за бъдещите и настоящите родители и учители (а защо не и издатели), той трябва да бъде вкаран в него. И така неминуемо да им припомни колко голямо е удоволствието от четенето. Всъщност, това книжле представя четенето като истинско преживяване: от първите вечерни приказки на мама и татко, през мъчителните тухли от училищния летен списък, до преоткриването на вълшебството и нататък... 

Read more

Където четенето остава в тайна

Русия, страна, в която от скоро със сигурност мирише по-приятно. Или поне в тоалетните.

  

Преди около месец руската верига книжарници "100 000 книг", явно обезпокоена от спада на продажбите си, решава да изненада читателите, а и цялата книжна верига, с едно дръзко и забавно начинание. Начинание, което едва ли много компании биха предприели, понеже (1) да инвестираш в подобна кампания по време на криза, е доста смело, и (2) самата идея на рекламата предизвиква... ами, смесени чувства.

Става дума за тоалетни ароматизатори, но не какви да е, а с логото на "100 000 книг". И с не какъв да е текст на етикетите, а с откъси от класически произведения (като гледам такива, чиито авторски права са изтекли). 

Лично намирам идеята за супер, книги могат да се четат навсякъде и под всяка форма, затова защо пък да не зачета Хемингуен на стикер и да не продължа на книга? Та, нали в крайна сметка най-важно е четенето?

Advertising Agency: Voskhod, Yekaterinburg, Russia
Creative Director: Andrey Gubaydullin
Art Director: Vladislav Derevyannykh
Copywriters: Aleksey Nikiforov, Evgeny Primachenko, Aleksandr Parkhomenko

Designer: Dmitry Maslakov

Published: March 2011

Read more

I pledge to read the printed word

Преди повече от година East Side Bride постави начало на онлайн кампания, насърчаваща четенето на печатни текстове. Вдъхновенa от Ad Free Blog, собственичката на блога решава, че в ерата на дигиталните медии е време за нови кауза и обет. Затова създава I Pledge to Read the Printed Word.

Разбира се, кампанията по никакъв начин на отрича, че електронните книги, интернет и въобще технологиите са супер. Просто напомня, че те по никакъв начин не могат да заменят удоволстивето от четенето на хартия. Затова всеки собственик на уебстраница е свободен тържествено да обещае, че ще продължи да чете печатни текстове във всичките им форми: вестници, списания, книги...

I pledge to read the printed word. А ти?

Read more