Не знам за теб, но аз си умрях от кеф, когато за първи път попаднах на сайта Cheti.Me. Без да знам кой стои зад него, името му толкова много ме впечатли, че започнах често-често да го посещавам, макар по това време още да не бе активиран.
Някъде около година по-късно проектът за размяна на книги стартира с пълна сила и аз взех, че се запознах с Фани и Васко, които са "виновниците" за това. Разбрахме се да им задам няколко въпроса около работата по сайта, а крайният резултат бе по-скоро разговор, отколкото интервю. И така, не чак толкова отдавна се видяхме в кафе-книжарницата на "Ориндж" – място с много книжна атмосфера, което те предложиха – поредният сигурен знак за мен, че двамата наистина обичат книгите.
 |
| снимка: © Oh, Books! |
Представете се накратко.
Фани: Казвам се Фани и съм от Пловдив. Уча Компютърни системи и технологии в Техническия и съм четвърти курс. Скоро ставам инженер.
Васко: Аз съм уебдизайнер. Учех в Техническия, но реших, че не ми е достатъчен и не си струва времето, което трябва да отделям. Сега мога много повече да се наслаждавам на програмирането и уеб дизайна в реална работна среда.
Как се появи идеята за Cheti.Me?
Ф: Мисля, че първоначалната идея се появи, когато един ден си висях в общежитието и си гледах рафтчето с книгите. Беше толкова малко, че не можех да побера нищо на него, а точно тогава си купувах много книги. Зачудих се, щом за година съм събрала всички тези книги, колко ли ще бъдат след двайсет, когато вече имам собствен апартамент и библиотека… Така дойде идеята, но кога точно решихме да направим сайт… мъгла (смее се).
В: Събитията едно след друго доведоха до създаването на сайта. Имаше случаи, в които като канех гости у нас, те веднага се лепваха за библиотеката, започваха да прелистват и да ах-кат по някоя книга, която отдавна са търсели, да разпитват хубава ли е, могат ли да я вземат назаем… Тогава започнах да мисля какво ще бъде, ако всеки има достъп до книгите на своите приятели и може да разполага с тях по всяко време.
Колко време ви отне изграждането на сайта?
Колко време ви отне изграждането на сайта?
В: Около година, като работехме предимно вечер. Междувременно стартирахме страницата си във фейсбук и Фани я поддържаше през цялото време. Хората там много ни мотивираха, понеже виждахме, че наистина имат нужда от нещо позитивно и различно.
Ф: Те ни караха да не се отказваме и да действаме.
Ф: Те ни караха да не се отказваме и да действаме.
Обяснете стъпка по стъпка как точно се разменят книги.
В: Първо се регистрираш, после трябва да регистрираш и книгите, които си готов да споделиш. Попълваш основни данни за всяка от тях, качваш им по една корица и вече са видими за всички. От там нататък, за да поиска някой твоя книга, трябва просто да натисне едно бутонче, като смятаме занапред да опростим процедурата още повече.
Ф: От известно време могат да се разменят и електронни книги, които обаче не се качват като файлове на сайта, а просто се описват и чак като някой ги поиска, се препращат. И между другото към тях май има по-голям интерес. Добавила съм няколко книги в електронен формат и веднага ми ги поискаха.
В: Когато първоначално обмисляхме идеята, се чудехме как можем да предотвратим евентуални злоупотреби. Хрумнаха ни различни неща, като да сложим точкова система, която да ограничава взимането на твърде много книги, а да насърчава даването. Или ако някой е член от съвсем скоро, да не може да взима прекалено много книги... В крайна сметка решихме да не усложняваме нещата, ако някой е решил да измами, ние няма как да го спрем. Пък и го има емоционалният момент, когато някой ти поиска книга, сам да решиш дали я заслужава и дали да му се довериш. Всичко е толкова субективно, че избрахме най-лесният, най-хуманният начин – потребителите да се разбират по между си.
А идеята е, след като поискаш книга, да я взимаш назаем или да я получаваш безвъзвратно?
Ф: В началото мислехме, когато една книга се даде на някой човек, той да продължи да я обменя с други, но се оказа, че много хора не искат да подаряват книгите си, а просто да ги заемат. Затвърди се мнението ни, че няма как да контролираме процеса, а можем да сме просто посредник между читателите; платформата, която ги обединява.
В: Да, и това оставихме на усмотрението на потребителите. Сами да решават дали да заменят или да подаряват, да правят нещата, както им е по-удобно. Всеки има собствено отношение към книгите си, което не може да се контролира.
Кой измисли името Cheti.Me, защото определено се е получило много добре?
В: Правихме brainstorming, но резултатите никога не ни задоволяваха напълно. В предложенията ни все нещо липсваше. Мисля, че вече се бяхме спрели на друго име, което не бе така добро, когато Cheti.Me просто изникна.
Ф: Аз помня, че разглеждахме как завършват домейните и когато видях това .me, ми хрумна, че можем да го използваме по някакакъв начин.
Какви промени предстоят по сайта?
В: Идеята ни е да работим към опростяване. Имам усещането, че сме направили платформата на книгите по-сложна, отколкото трябва. Учим се, имаме идеи, ще видим как ще ги осъществим. Мислим също да съберем обратна връзка от най-активните потребители и да научим кое им харесва, кое не, как те биха искали да работят със сайта…
Ф: Много искаме да правим инициативи, които да насърчават четенето, да стигнем отвъд обмена на книги. В началото на годината стартирахме „Пожелай ми книга”, при която читателите дават кратко описание на тяхно любимо заглавие и изброяват пет причини, заради които си струва то да бъде прочетено.
Ами тогава, пожелайте по една книга и вие!
Ф: Най-емоционалното нещо, което четох наскоро, беше „Нощ в Лисабон” на Ерих Мария Ремарк и въпреки че книгата е тежка, се чете много бързо, просто няма как буквално да не се потопиш в нея.
В: Аз скоро четох една от книгите на Сет Годин, в оригинал се казва Linchpin, но на български за съжаление не е превеждана. Препоръчвам я, защото вдъхновява да бъдеш незаменим, да искаш нещо повече от себе си, да бъдеш артист, да се раздаваш… Последните години Сет Годин постоянно обяснява, че след като икономиката и бизнесът се променят, ние също трябва да се променим с тях. Трябва да станем по-креативни и да се раздаваме, да се справяме с неща, които не са задължително в job description-a ни, да можем да решаваме проблеми и да реагираме на място. Само така ще станем незаменими, важни и ценни. С две думи: трябва да работим с мерак. Може би точно това би бил най-добрият превод на български – „Мераклия”.
Няколко думи за финал?
Ф: Cheti.Me е първият проект, който правим заедно. Искаме да видим накъде ще тръгне, но имаме и други идеи, така че очаквайте още от нас!
