Oh, Books! препоръчва: Като роман

автор: Даниел Пенак | изд. "Колибри" | превод: Лилия Минкова

снимка: © Oh, Books!

Да бъдем справедливи: и през ум не ни мина да му наложим веднага четенето като задължение. Отначало искахме само да му доставим удоволствие. Първите му годинки ни изпълниха с блаженство. Безкрайният възторг от този нов живот ни направи почти гениални. Заради него станахме разказвачи. Щом проговори, започнахме да му разказваме приказки. Не подозирахме, че имаме такъв талант. Радостта му ни вдъхновяваше. Щастието, което изпитваше, ни насърчаваше. Заради него измисляхме нови герои, нижехме нови епизоди, усъвършенствахме завръзките... Създадохме му цял един свят, както е направил за внуците си старият Толкиен. На границата между деня и нощта се превърнахме в негов автор на романи.

Когато не ни достигаше талант, разказвахме му измисленото от други и го правехме всъщност зле, търсехме думите, бъркахме имената, размествахме епизодите, събирахме началото на една приказка с края на друга, но имаше ли значение... Дори когато не разказвахме, а само му четяхме на глас, ние си оставахме неговият единствен разказвач, който му помагаше да облича всяка вечер пижамата на мечтите, преди да се пъхме под чаршафите на нощта. Нещо повече, за него ние бяхме Книгата.

Спомнете си тази несравнима близост.

Колко обичахме да го плашим само заради удоволствието да го успокояваме! А той – как настояваше да го плашим! Дори когато почти не вярваше, все още трепереше. Защото беше вече истински читател. Такава двойка представлявахме по онова време – той, дяволитият читател, и ние – Книгата, искренният му съучастник.

За българското издание

Тъничка, малка и червена книжка – ако я видиш, веднага я купи, защото не се знае дали следващия път ще е още на този рафт в книжарницата. И преди да си го сторил, не се оправдавай, че нямаш достатъчно пари – цената е скромните 3.50 лв.

А повярвай ми, този "като роман" е истинска находка! Ако има някакъв задължителен списък с литература за бъдещите и настоящите родители и учители (а защо не и издатели), той трябва да бъде вкаран в него. И така неминуемо да им припомни колко голямо е удоволствието от четенето. Всъщност, това книжле представя четенето като истинско преживяване: от първите вечерни приказки на мама и татко, през мъчителните тухли от училищния летен списък, до преоткриването на вълшебството и нататък... 

Read more

Книги, изгубих си акъла!

снимка: © Oh, Books!

Има едно място, което не мога да подмина просто ей така. Случи ли се да мина покрай тая витрина, а то се случва почти всеки ден, задължително спрам и я зяпвам! 

Сериозно, книжарите от "Нисим" сигурно ме мислят за луда, щом толкова често ги гледам от другата страна на стъклото. Е, не гледам тях, а книгите, ама знам ли как изглежда отстрани! Стоя и ги зяпам, а отражението ми вероятно се размива. Зяпам право в тях, макар и не тях...

"Нисим" всъщност е една от книжарниците, с които си сверявам "книжния часовник", без дори да минавам прага й и да зачитам нещо. Благодарско, но в момента витрината ми стига!

Странна работа е това да обичаш книгите. А още по-странна е да се пазиш да не си купиш някоя, понеже нямаш време и сили да я четеш...

Read more

Oh, Books! препоръчва: Уди за Алън

автор: Стиг Бьоркман | изд. "Колибри" | превод: Теменуга Трифонова

снимка: © Oh, Books!

Не може да мислиш за пари. Имало е случаи през годините, когато съм давал целия си хонорар на компанията, за да снимам още 5 или 10 дни. Случвало се е да работя по цяла година за без пари. Разбрах, че ако не мислиш за това и просто работиш, дори и парите идват сами. Затова най-добре е да работиш и да не се разсейваш. Откъсни се от света и просто работи. Аз винаги съм бил като щраус. Това има и своите недостатъци, но пък има и предимства. А предимствата са добри, особено ако си писател. Аз обичам да съм сам. Обичам да работя сам. Не обичам да споделям.

Да кажем, някой друг прави филм и го прави с удоволствие – самият процес на правене на филма го радва. После филмът излиза, има премиера и парти. Режисьорът изпитва удоволствие от рецензиите, отива на връчването на "Оскар"-ите, получава признание и това го радва. Режисьорът и екипът му се радват искрено, те не са безчувствени. Аз пропускам тази част в живота. За мен това не е толкова важно. Свършвам нещо и започвам да работя по друго и нищо не ме интересува. За мен удоволствието е в това да мога да работя и да бъда продуктивен, да не се влияя от критиката – била тя положителна, или отрицателна.

За българскто издание
Самият Бьоркман споделя във въведението, че за да създаде тази книга, Уди Алън е поискал от него едно нещо. Корицата да бъде хубава. Едва ли ще разберем защо невротичният нюйоркчанин е поставил точно това условие, а дори и да разберем... ами, едва ли ще го разберем.

Същия добър дух следва и българското оформление, благодарение на Стефан Касъров – който работи с "Колибри" от дълги години и определено надминава себе си с Библиотека "Амакорд". Колкото до текста: падналите тирета, висящите редове, ненужните шпации и най-вече липсата на коректор правят впечатление. Добрата новина е, че съдържанието изцяло износва изданието.

"Уди за Алън: аз пиша чрез филми" е задкулисен "филм", който трябва да бъде "изгледан" наред с останалите ленти на Алън.

Read more