Oh, Books!

Mобилна книжарница по петите ти

Книгите избягаха от традиционните книжарници и потеглиха на дълъг път. Мобилната книжарница на "Нов човек" от край време обикаля страната в търсене на любознателни читатели и макар по-често да попада на любопитни, както сами споделят от издателството, мисията да достигне до места със слабо развито книгоразпространение си остава.

Преди около месец литературният бус можеше да бъде забелязан в близост до Морската градина в Бургас. Там посрещаше всеки с широко отворени врати по време на годишната Алея на книгата. Подвижната книжарница привличаше вниманието и приятно разнообразяваше пейзажа от почти безразборно намятаните шатри с книги.

снимки: © Oh, Books!

Смях през сълзи с Рей Клуун в София

Смях през сълзи, това предложи Рей Клуун на българската публика преди броени дни в София. Верен на стила си, холандският писател за пореден път успя да разсмее читателите, като този път невероятният му словесен спектакъл се състоя на живо.

Всъщност Рей Клуун гостува у нас по покана на издателство "Жанет 45", под чието лого излизат книгите му на български език. Не стана ясно дали холандският гуру идва по повод издаването на "Бог е лудост" или точно обратното – "Бог е лудост" се издава по повод идването на холандския гуру. Последното, слава Богу, не е от особено значение, понеже на всички бе ясно, че причината да сме в залата, е никоя друга книга освен "Отива една жена при лекаря".

Рей Клуун отдавна е приключил с темата за дебютния си роман, но у нас той направи изключение и отговори на всички въпроси, свързани с него. "Гостувам в България за първи път, така че има смисъл да говоря отново за "Отива една жена при лекаря" пред новите читатели", споделя холандският писател.

Въпреки невероятния интерес, които книгите му предизвикват, Рей Клуун никога не е мечтал да бъде писател. Сигурен е, че ако не е била загубата на съпругата му, днес все още я щял да работи във фирмата си за маркетинг. На дъщеря му пък нямаше да предстои да прочете романизираната история на семейството си. Макар и твърде различна от истинските събития, книгата запазва сърцевината на случилото се, което е най-важно за холандеца, посланието е предадено успешно. Carpe Diem.

Относно екранизацията на "Отива една жена при лекаря" Рей Клуун сподели, че не е взимал никакво участие в създаването й. Въпреки това смята, че лентата не би могла да се получи по-добре и дори съжалява, че сам не е написал допълнената към филма сцена в тунела.

Няма как да събера в думи всичко, което се случи и каза в малката зала в "Сфумато" преди часове. Не мога да опиша страхотното четене на издателя Манол Пейков, което в рамките на няколко минути мисля, че успя да предизвика полюсни чувства у всички. Не мога и да пресъздам спокойствието, което струеше от Рей Клуун – като на човек, потупан по рамото от смъртта, а после безгрижно подминат от нея и оставен сам да открие истините й.

Мога обаче да припомня как на едно място в "Отива една жена при лекаря" се казва, че след появата на рака "футболът отново е просто игра". Мисля си, че това е едно от най-умните и простички изречение, написани някога.

снимки: © Oh, Books!

Гутенберг - учител и днес?

Изглежда като да съм във ваканция, макар да не е така. Не пиша напоследък, защото не мога да се съсредоточа – заради жегата или заради обзелото ме лятно настроение. Но със или без публикации, темите в главата ми се трупат и май е време да започна да ги списвам.

Ето, като начало ми се ще да разкажа за тазгодишната Алея на книгата във Варна и по-конкретно за нещо, което ме учуди. Става дума за един щанд, който макар и малък, повече от всички успя да пропагандира книгата.

За разлика от останалите, на него не се продаваха дебели шити или лепени издания, а просто единични печатни листа. Летящите страници, които всеки можеше да закупи срещу левче, се печатаха на старомодна преса направо пред нас. Тя бе визуално копие на първата печатна машина, изобретена от бащата на книгопечатането Йоханес Гутенберг.

Първоначално инициативата на неизвестното ми варненско издателство много ми хареса. Да се представи нагледно раждането на книгата би могло да предизвика дългосрочен интерес най-вече у по-малките посетители на Алеята. Всички знаем, че човек научава истински само това, което е научил сам, а какъв по-добър начин да насочиш вниманието на дете към книгите от това да го направиш част от тяхното създаване.

Какво обаче се случи, когато у дома извърших кратка справка за началото на Гутенберговата печатна машина? Оказа се, че историята, част от презентацията на пресата, не съответства напълно на истината. Противно на това, което чухме, Библията не е първият избор на Гутенберг за печатно издание. Да, несъмнено 42-редовата Библия утвърждава и прославя дейността на немския печатар, но преди нея на бял свят излизат "Сивилина книга", "Турски календар" и други.

Затова все пак останах леко разочарована от иначе хубавата идея. Това, че издателството публикува религиозна литература, не означава, че има правото да борави с историята толкова свободно. Спокойно можеше да се каже (и да предизвика същия успех), че макар Библията да не е първата печатна книга, именно тя печели на Гутенберг най-голяма популярност.

А ето и няколко разлики между тази и истинската печатна машина на Гутенберг:

* Тук огледалният печат беше цял, а не представляваше ръчно подреден набор от букви, защото издателите бяха избрали да разпространяват един-единствен цитат от Библията.

* Инструментът, с който се омастиляваше плочата, по обясними причини не използваше кучешка кожа.

снимки: © Oh, Books!

Кой чете: Дамата с хартиените столчета

Дамата от книжния кът на "София диша: Дизайн" май спираше да чете само за да отовори на въпроса: "Какво е това?" с "Хартиени столчета! Седнете!".

Снимки: © Oh, Books!

"Хижа-Книжа" изнесе книгите навън

С малко закъснение, ще напиша няколко думи за инициативата, която "Хижа-Книжа" организира миналата събота.

Въпреки Фестивала на тайландската култура, възстановената лятна читалня, филиал на Столична библиотека, намери своето място в Борисова градина. Точно там, след езерото с лилиите, по пътеката нагоре към паметника, беше построен един цял малък град. Вярно, без къщи и фучащи автомобили, но пък с много изпечени сладки и шарении.

Пространстовото около Обелиска предлагаше всички необходимо за спокойно прекаран следобед: градина с хартиени цветя, читалня с хамаци, кратки циркови представления, къси кино прожекции и други тихи занимания за четящи люде! Жалко, че само минавах от там!

снимки: © Oh, Books!

1-ви юни = 1 книга

Независимо колко си голям, висок, пораснал или не, на утрешната дата може да получиш подарък. Едничкото условие е, че той може да бъде само книга. Сигурно се чудиш защо и как така?

Измислихме го с една приятелка и досега действа безотказно. Заради напредналата ни възраст, в един момент родителите ни съвсем логично решиха, че вече нямаме нужда от първоюнски подаръци. Ние обаче бяхме на друго мнение. Наложи се да измислим нещо, което никой родител не би могъл да откаже на детето си. Нещо като книга.

От тогава досега на всеки 1-ви юни получавам по една. Вярно, аз си ги избирам, но съм сигурна, че наште никога нямаше да ми подарят така бленуваните: "Изгубените магарета", "Къщата от хартия", "Астрид Линдгрен. Биография." или тазгодишната "Скитникът".

С какво се върнах от Пролетния базар на книгата
снимка: © Oh, Books!

Разменям мое за твое: усмихнати, хубави, книжни

Леко позакъснях, но какво да се прави, съботните неволи ме завариха по пижама и се наложи да водя кучето на ветеринар. А както се оказа, да носиш на ръце двумесечен голдън ретривър хич не е лека задача. Осем килограма и отгоре колко ли книги правят?

В градинката пред Народния обаче беше супер. Доказателство как няколко кашона с вехти и прашлясали книги могат да съберат на едно място толкова много усмихнати и хубави хора. Хора, които обичат да четат, а също и да разменят.

Всъщност оказа се, че "Разменям... Мое за твое..." е организирано от студенти от специалност Книгоиздаване към Софийския университет. Мисля си, че тъкмо това спомогна мероприятието да бъде така освободено и неангажиращо. Включили ли се бяха издателствата, задължителните очертани с тебешир територии щяша да са в къпра вързани - да не би нечия маса да е по-голяма от на друг.

Сега обаче усетихме изцяло читателския дух. Лалета и кулинарни списания за всички, детски кът с флумастери и пастели, книги навсякъде – дори извън официалните кашони, а също и една стара полица, която съдейки колко места смени, май живееше собствен живот. Всичко бе от читатели за читатели. А след края на уикенда – от читатели за Столична библиотека, понеже финалните бройки отиват тъкмо там.

Мисля, че подобна размяна на книги може да се прави веднъж годишно, без да се изтърка. Надявам се.