Рей Клуун – разбивач на книжни класации и човешки сърца

снимка: Жанет 45

Безброй много хора го намериха прекалено дързък и циничен. Също банален, блудкав и бездарен. В собствената му родина определиха дебютната му книга като "лайняна", а тя е най-доброто, на което е способен.

Може би голяма част от читателите се ядосаха на Рей Клуун, че нахално се намърда в живота им; че успя да ги натовари със своите проблеми, без изобщо да изслуша техните. Може би писателите побесняха, задето близо милион читатели предпочетоха да се усамотят с неговата книга, а не с техните. Но човекът разбира от маркетинг, а явно и от човешки сърца, защото да напишеш книга за умиращата си съпруга си е направо вратичка в дни на криза – икономическа и духовна.

"Бъркаш любовта с щастието"

Факт е, че където и да издадат "Отива една жена при лекаря" тя нахално превзема пазара и спокойно се разполага с личното време на хората. Въпреки отрицателните критики, болшинството читатели поглъщат историята без предразсъдъци и с отворено съзнание. Светът сякаш се нуждае от историята на Стейн и Кармен. Дошло е времето, в което читателите започват да търсят одушник на напрежението в умната медия, наречена Книга. Имат нужда от нещо искрено и истинско, което да ги задъжи поне за ден далеч от телевизора и лаптопа, което да им припомни колко смешна и излишна е суетата на днешния живот. Да ги накара да се запитат защо правят това или онова, за какъв дявол се държат по такъв начин, при положение, че всеки от тях утре може да отиде при един лекар и да разбере, че ще умре.

„Отива една жена при лекаря” е книгата, която успява да прониже сърцата на хиляди хора по целия свят. При това го прави толкова успешно, че след няколко години да протегнат ръка към продължението й.

"Баща и дъщеря в пустинята"

"Без нея" се появява, за да припомни на скъпите читатели, че радостното облекчение след изпитания ужас не се случва толкова лесно, колкото на всички ни се иска. Често повествователното сгъстяване на разказа в книгите отвлича вниманието и погрешно кара да се забравя за продължителния стрес. Същото се случва и в конкретния случай.

След смъртта на Кармен, татко Стейн не слиза от влакчето на ужасите, а просто се прехвърля на друго, по-различно. Младият вдовец продължава да живее с болестта на покойната си съпруга, защото ракът засяга освен болния, и хората около него. Той завинаги остава да диша във вратовете им така, че да не го забравят никога.

Как се живее с такова бреме и как се намира спасение след подобна трагедия? Стейн изведнъж преоткрива отношенията с дъщеря си, а също и с целия свят. Оказва се, че ракът може и да е разрушил брака му, но именно ракът успява да го съхрани като човек.

"Изхвърлете книгата на боклука"

А как изобщо се стига до тук? Ами, всичко почва с един оглушителен вик: "Ще ставам баща!", и после шест дълги месеца с жената, която преди голямата розова черта бе така симпатична. Но "Помощ, забремених жена си" е друга история, не толкова интересна, която смятам да пропусна...