Втори рожден ден. Като след дъжд - качулка

Днес блогът празнува втори рожден ден. Ще ми се да напиша нещо, най-малкото защото пропуснах първия и всички тогава останахме без парче книжна торта. От друга страна, предвид че през юни публикациите намаляха драстично, за да оредреят до една месечно в периода юли-октомври и накрая да намерят своя край през ноември, онлайн празненството би било като след дъжд - качулка. :)

Да бъдем честни (и сериозни), през последните месеци над блога тегне една голяма зла въпросителна. Нещо като тази:

Картинка за по-лесна визуализация на голямата зла въпросителна

Ще ли просъществува или не? Това се крие зад големия ръбат знак*.

Ето истината: От известно време не ми се блогва. А понеже това място ми донесе само хубави неща, сърце не ми дава да го включа на изкуствено дишане и да го поддържам без задкулисни забавления и силни емоции. По-хуманно ми се вижда просто да го оставя, а ако някога желанието се върне - блогчо също ще е тук, нали си е мой. :)

Хубави неща - какви? Всякакви. Освен време, не се сещам за друго, от което да ме е лишил. Напротив, запозна ме с готини книжни люде, отговори на много мои въпроси относно интернет, задълбочи концептуалната ми мисъл (което не знам дали е добре всъщност) и най-вече - даде ми възможност да водя домашна медия по пантофи. Ах, колко весело само! 

Кое му е веселото? Ами представи си платформа, която ти дава свободата да редиш изречения както си поискаш; да избираш сам темите; да слагаш акцент, където пожелаеш; да добавяш видео, картинки и различни шрифтове... Но почакай, защо да си го представяш - направи си блог и бъди оригинален! Има само едно правило - че няма правила!

Наистина беше забавно и го правих както исках, но сега е ред за нещо друго. Или както каза Сет Годин при закриването на The Domino Project:

По повечето точки, които си поставих в началото на проекта, той се оказа успешен. Тогава защо спирам? Най-вече защото беше просто проект, а не доживотен ангажимент. Да започваш проекти е забавно, но част от уговорката е, че те не продължават вечно. Целта беше да изследвам какво може да се направи в една бързо изменяща се среда.

Но и това не е сигурно. Тъй че може би "До скоро"! :)

* Според изследване на руски учени ръбатостта на всеки препинателен знак е правопропорционална на неговата злост. Големината, от своя страна, се използва просто за предизвикване на първоначален уплах - бел. авт.