Книгите, хората, идеите – това има значение

На левия бряг на Сена се намира една книжарница, дала подслон на хиляди читатели, пътешественици, романтици, писатели. Тя е, в която Хемингуей написва "Безкраен празник"; тя е, заради която днес четем "Одисей" на Джойс. На левия бряг на Сена Shakespeare and Company и досега продължава да бъде сред символите на бохемския живот в Париж.

Отворена за първи път през 1919 година, малката френска книжарница тогава е разположена на улица "Одеон" с името "Мистрал". Собственичката й Силвия Бийч успява да приюти под покрива й много безпарични писатели, а също и любовницата си Адриен Моние. 

Принудена да затвори книжарницата по време на окупацията, след края на войната екстравагантната американка е твърде стара и уморена, за да продължи дейността на "Мистрал". Приятелят й Джордж Уитман поема задачата да възобнови духа на книжарницата, но не и без известни промени от своя страна. На два пъти сменя помещението, преди накрая да установи дюкянчето, където е днес – на брега на река Сена. През 1962 година пък сменя името на Shakespeare and Company и промените спират дотук. 

В началото е по-трудно, в книжарницата често няма ток и вода, но Уитман е убеден, че тези неща нямат значение. "Книгите, хората, идеите – това има значение", често обича да повтаря книжарят. И изглежда наистина го вярва, защото в Shakespeare and Company и днес всеки е добре дошъл да пренощува... Стига да чете по книга на ден – нещо, което Уитман не спира да прави.

Едва през 2006 година грижите по Shakespeare and Company се поемат от дъщерята на Уитман – Силвия. Разбира се, борбата за оцеляване продължава, но когато си живял в книжарница първите седем години от живота си, си струва. Така поне мисли Силвия Уитман.