Трудът на преводача и дилемите, които стоят пред него

Снощи ме подсетиха за една книга, много добре направена, въпреки сдържания й вид, а може би именно и заради него. От известно време се каня да я препоръчам, но докато това стане, споделям няколко изречения от нея относно дилемите, които съпътстват работата на преводача, а според мен и на редактора.

Скулпторът, който с длетото си се опитва да направи дървена репродукция на мраморна фигура, се сблъсква със същия проблем като преводача. Дървото (равностойно на езика, на който се превежда) е твърде различно от мрамора (символ на езика, от който се превежда): то поражда различен ефект, отделя различна миризма, буди различни усещания. От самото начало скулпторът знае, че фигурата ще породи съвсем различни реакции дори само поради своята крехкост. Докато например се опитва да възпроизведе заобленото рамо на оригиналната фигура, някоя жилка в дървото няма да му позволи и той ще трябва да осъзнае очевидното, а именно, че ако иска да остане верен на модела, дървото ще се счупи. Ето че е принуден да се подчини на жилката в дървото и да даде друга форма на рамото, въпреки доброто си желание да остане верен на оригинала. В крайна сметка дървената фигура ще бъде твърде различна от мраморния модел. Същото важи и за превода.

Когато аз прочетох тези редове за първи път, нещата ми станаха една идея по-ясни. Казано е толкова ясно и хубаво. И то в бележка под линия.