Новият най-добър приятел на книгата

В началото на 21. век книгата има нов най-добър приятел. И той със сигурност не е нито издателят, нито читателят. Не сме също аз или ти.

Тогава? Ами правило ли ти е впечатление колко от най-касовите филми от последните месеци са създадени по романи. Изреждам първите, за които се сещам: „Яж, моли се и обичай”, „Социалната мрежа”, „Писател в сянка”, „127 часа”, „Аз съм номер 4”.

Сега досети ли се кой е новият приятел на книгата?

Заедно с екранизацията, двамата си проправят път през забързаното ежедневие на хората и се опитват да намерят своето място в него, да се установят. Едно идеално приятелство с ползи, съвсем в духа на новото време: съдържание срещу формат или иначе казано, добри истории срещу добри ефекти.

Истината е, че не друг, а аз и ти запознахме книгата и киното.

Направихме го в момента, в който се усетихме, че дали „мишката” ще бъде враг на „книжката” зависи само от нас. Разбрахме, че най-авторитетната и най-бързо развиващата се медия не са взаимноизключващи се, нито взаимнозаменяеми, а напротив – взаимнодопълващи се.

Ето защо екранизацията стана новото продължение в литературата.

Георги Лозанов казва за литературната критика, че „отваря творбите”, защото чрез нея те продължават да се „пишат” след и извън собствения си текст. „Едва ли има автор, който да не е дописан („отворен”) на страниците на вестника” продължава той. Аз пък перефразирам –  едва ли има успешна книга, която да не е „дописана” („отворена”) на големия екран.

А това превръща новото продължение също в по-добрия book trailer.

Ако книжният трейлър има за цел да предизвика интерес към предстоящо или вече издадено заглавие, то екранизацията чисто и просто го прави. В този ред на мисли, едва ли някой е гледал book trailer на книга, пренесена на големия екран.

Нещо обаче се случва. Какво?

Екранизацията толкова успешно продава книги и билети за кино, че книгата реши да отстъпи лидерското си място и да застане наравно с киното. Започнаха да се появяват все повече романи, написани по филми. Тоест тук първоизточник става големият екран, а книгата се явява вторичен продукт. У нас вече се случи със „Стъклен дом”, случва се в момента и с „TILT”.

Как ще повлияе това на приятелството им предстои да видим.

Дали двете медии ще продължат да се дърпат напред една друга е въпросът, който остава във времето. Понеже четенето и „гледането" са допълващи и надграждащи се само когато основата се полага от хартиената книга. Именно тя е гръбнакът на това ново приятелство.