В Ню Йорк се хвалят с гигантските си книжарници, в Париж – с десетките букинисти, окопирали брега на река Сена. Ние пък си имаме моста на "Патриарха" и Канала. Безценно.
Шегата настрана. Мостът от няколко години, поне аз го определям така, е сред емблематичните книжни места в столицата. Притегателен център за всички, които бързат да се приберат у дома с метрото, но и за тези, които притежават времето, само че без пукнат лев в джоба. А в интерес на истината дори да имаха пари, едва ли сред овехтелите томове щяха да открият нещо толкова интересно, че да ги дадат.
Наредени в редичка, не – всъщност в колона, книгите са като самоубийци, готови всеки момент да скочат от моста. Колко жалко, че централно място, което с малко усилия би могло дори да придобие леко романтичен вид, е препълнено преди всичко с кулинарна и техническа литература от '80-те години. Интересни книги – това му трябва на моста, за да спечели вниманието на редовните читатели.
 |
| Снимкa: © Oh, Books! |
4 коментара:
Понякога има находки. Редовно ровичкане и сериозни усилия да разговориш продавачите трябват. :)
значи може би на мен ми липсва търпението :)
И аз съм съгласна, че понякога има находки:)
преди няколко (3) седмици, бързах за рожден ден и минах покрай тях, при което погледа ми се спря на "Алексис Зорбас", която книга търся от сумати време. Бях във възторг :))
Иначе, за мен най-добрите книги на старо могат да се намерят на ъгъла на университета. Или поне аз там винаги си харесвам по няколко :))
дааа, ще се съглася за ъгъла на СУ, ето оттам няма отлепяне :)
Публикуване на коментар